Задната хрема, известна още като постназална секреция, е състояние, при което излишната слуз се стича в задната част на носната кухина и гърлото. Това е често срещано заболяване, което може да се дължи на различни фактори, като инфекции на горните дихателни пътища, алергии или други заболявания на носа и синусите. Въпреки че симптомите на задната хрема могат да изглеждат подобни на обикновената хрема, тя може да има свои специфики, които изискват различен подход към лечението.

Симптоми на задна хрема

• Усещане за слуз, която се стича в гърлото.

• Кашлица, особено през нощта.

• Болки и раздразнение в гърлото.

• Често преглъщане.

• Чувство на запушен нос, особено в задната част на носната кухина  или затруднено дишане.

• Лош дъх.

• Гадене или повръщане (в редки случаи).

• Общо усещане за умора или неразположение.
• Намален слух.

Причини за развитие на задна хрема

Задната хрема може да бъде предизвикана от различни фактори, включително:

• Вирусни или бактериални инфекции – често срещани при настинки и грип.

• Алергии – към прах, полени или животински пърхот.

• Сух въздух – особено през зимата.

• Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) – киселинният рефлукс може да раздразни гърлото.

• Хормонални промени – например по време на бременност.

• Синузит – възпаление на синусите, което може да бъде остро или хронично. При синузит слузта, която обикновено се оттича през носа, може да започне да се стича по задната част на носа и гърлото.
• Прекалена сухота в носната лигавица – Когато носната лигавица е твърде суха, може да се образуват корички, които блокират нормалния дренаж на слузта, водейки до натрупването й в задната част на носа.
• Анатомични проблеми – При някои хора анатомични особености, като отклонена носна преграда или хипертрофия на носните конхи, могат да водят до натрупване на слуз и задната хрема.

Възможни усложнения при задна хрема

Задната хрема, известна също като постназална секреция, може да бъде свързана и с намаляване на слуха. Това се дължи на факта, че излишната слуз, която се натрупва в задната част на носната кухина, може да засегне евстахиевата тръба – каналът, който свързва средното ухо с носоглътката. Когато евстахиевата тръба е блокирана, това може да доведе до натрупване на течност в средното ухо, което от своя страна може да причини временна загуба на слуха или усещане за запушено ухо.

Лечение на задна хрема

Лечението на задната хрема зависи от причината, но обикновено включва:

Овлажняване на въздуха

• Как помага: Сухият въздух може да дразни носната лигавица и да усложни симптомите. Овлажнителите за въздух помагат за поддържане на оптимална влажност в стаята, което улеснява дишането и намалява натрупването на слуз.

• Как се използва: Поставете овлажнителя в стаята, в която прекарвате най-много време, особено през нощта. Поддържайте влажността на ниво между 30-50%.

• Съвети: Редовно почиствайте овлажнителя, за да предотвратите развитието на бактерии или мухъл.

Пиене на много течности

• Как помага: Приемът на достатъчно течности помага за разреждане на слузта, правейки я по-лесна за отделяне.

• Какво да пиете: Вода, чайове (например джинджифил или лайка) и бульони. Избягвайте напитки с високо съдържание на захар или кофеин, тъй като те могат да предизвикат дехидратация.

• Съвети: Заложете на топли течности, които успокояват гърлото.

Инхалации 

• Ефект: Инхалациите с пара помагат не само за отпушване на носа, но и за омекотяване на лигавицата, като улесняват отделянето на задържаната слуз.

• Препоръки: За целта е необходимо да заврите вода и да я излеете в голяма купа. Може да добавите няколко капки етерично масло, като евкалипт или мента. Покрийте главата си с кърпа и внимателно вдишвайте парите в продължение на 5-10 минути.

• Допълнителни съвети: Ако нямате под ръка етерични масла, използването на лайка или листа от мента директно в горещата вода също е подходящо. Изключително важно е да държите лицето си на безопасно разстояние от водата, за да избегнете изгаряния.

Промивки на носа 

• Ефект: Физиологичният разтвор ефективно почиства носните канали, премахвайки слузта и дразнителите.

• Препоръки: Може да използвате готов физиологичен разтвор от аптеката или да го приготвите в домашни условия (разтваряйки 1 чаена лъжичка сол в 1 чаша топла вода). Промийте носа, като наклоните главата си настрани.

• Допълнителни съвети: Препоръчително е да използвате стерилна или предварително преварена вода, за да минимизирате риска от инфекции. След промивката внимателно издухайте носа, за да отстраните остатъците от разтвора.

Избягване на дразнители 

• Препоръки: Избягвайте излагане на тютюнев дим, силни химични миризми и прах, които могат да раздразнят носната лигавица.

• Допълнителни съвети: Поддържайте чистота в дома си, за да минимизирате количеството прах. Ако сте пушач, препоръчително е да ограничите или напълно да се откажете от пушенето, тъй като дори пасивното пушене може да влоши симптомите.

Медикаменти при задна хрема

Употребата им трябва да се извършва под лекарско наблюдение.

• Антихистамини: Те са особено полезни при алергии и облекчават симптоми като сърбеж, кихане и прекомерно отделяне на слуз.
• Деконгестанти:  Те намаляват отока на носната лигавица. Използването на деконгестанти обаче трябва да е краткосрочно (не повече от 3-5 дни), за да се избегне зависимост.
• Назални спрейове: Те са подходящи при хронични състояния като синузит или алергичен ринит.

Задната хрема е състояние, което може да бъде доста неприятно и да се отрази на ежедневния живот. Въпреки това, с правилно диагностициране и лечение, обикновено може да се овладее успешно. Ако симптомите продължават дълго време или се влошават, е важно да се консултирате с лекар за да се установи точната причина и да се предприеме подходящо лечение.

Точно както всяка част от тялото ви с кожа, ухото не е имунизирано срещу случайни пъпки. Пъпките в ушите могат да причинят болка и дискомфорт поради уникалните характеристики на тази област. В сравнение с други части на тялото, като бузите или челото, пъпките в ушите обикновено са по-болезнени. Липсата на достатъчно мазнини и опъването на кожата, причинено от подлежащия хрущял, може да засили дискомфорта, свързан с възпалената пъпка.

Причини за появата на пъпка в ухото

• Стрес или хормонален дисбаланс

Когато тялото изпитва стрес или хормонални колебания, това може да доведе до повишено производство на себум, което може да допринесе за запушване на порите и образуване на пъпки.

• Прекомерно производство на себум

Прекомерното производство на себум, което се наблюдава често при хора с мазна кожа, може да доведе до запушване на порите в ухото. Това създава идеална среда за развитието на бактерии, които провокират възпаление и образуването на пъпка.

• Бактериални инфекции

Бактериите, които попадат в порите или фоликулите на космите в ушната област, могат да доведат до инфекция. Тези инфекции често се проявяват като болезнени пъпки, които понякога са червени и гнойни.

• Враснали косми

Врасналият косъм може да предизвика възпаление и да се прояви като болезнена пъпка в областта на ухото, която често се съпровожда с зачервяване и оток.

• Неправилна хигиена

Недостатъчната или неправилната хигиена може да доведе до натрупване на мръсотия, пот и себум в зоната на ушите. Това може да запуши порите и да създаде условия за развитие на пъпки.

• Използване на замърсени аксесоари

Аксесоари като слушалки, тапи за уши или телефони, които влизат в контакт с ухото, могат да пренесат бактерии и замърсявания. Когато тези аксесоари не се почистват редовно, могат да запушат порите на кожата в ушната област, като предизвикат възпаления и пъпки. Това подчертава важността на редовното почистване на аксесоарите, които използваме ежедневно.

Симптоми при пъпка в ухото

Пъпките в ушите могат да се проявят с редица симптоми, които да причинят дискомфорт. Важно е да сте наясно с тези симптоми, за да ги разграничите от други състояния и да потърсите подходяща медицинска помощ, ако е необходимо. Ето някои често срещани симптоми, свързани с пъпки в ушите:

• Болка и чувствителност в и около ухото
• Болка в ушния канал или външното ухо
• Наличие на гной в ухото

• Намален слух, ако пъпката е в ушния канал

Често хората изпитват сърбеж в ушите или увеличена чувствителност в областта на пъпката. Ако болката продължава или подутината става по-голяма с течение на времето, препоръчително е да се консултирате с общопрактикуващ лекар или УНГ лекар.

Какво е препоръчително да направим и какво не е?

При пъпка в ухото, е важно да предприемете правилни мерки за облекчаване на симптомите и предотвратяване на влошаване на състоянието. Ето някои препоръчителни стъпки:

Избягване на стискане

Избягвайте да пипате пъпката! Изстискването ѝ може да доведе до разпространение на инфекцията и да предизвика още по-сериозно възпаление.

Локални антисептици

Ако пъпката е болезнена или възпалена, можете да използвате локални кремове или гелове с антибактериално или противовъзпалително действие (като крем с бензоил пероксид или салицилова киселина).

Домашни средства за лечение

• Топъл компрес

Прилагайте топли компреси върху засегнатата област за по 10-15 минути няколко пъти на ден. Топлината помага за намаляване на възпалението и може да облекчи болката.

• Солена вода

Използването на солена вода като естествено средство за облекчаване на симптомите на пъпката в ухото. За целта е препоръчително да разтворите 1 чаена лъжичка сол в чаша топла вода. Топлата вода помага на солта да се разтвори по-добре и да проникне по-дълбоко в кожата. Солта има естествени антисептични свойства, които могат да помогнат за унищожаването на бактериите, причиняващи възпалението и инфекцията. Също така има и способността да извлича излишната течност и да намалява подуването в засегнатата зона.

• Алое вера

Алое вера е прекрасно натурално средство, което може да бъде много ефективно за лечение на пъпка в ухото. Гелът от алое вера е известен със своите успокояващи, хидратиращи и противовъзпалителни свойства, които го правят изключително полезен за чувствителната кожа в тази зона. Гелът от алое вера осигурява незабавно облекчение, като намалява чувството на парене и болезненост. Изберете 100% чист гел от алое вера, за да сте сигурни, че продуктът е натурален. Нанесете малко количество от гела върху засегнатата област, като внимавате да не попадне в ухото!

• Масло от чаено дърво

Когато се нанася върху засегнатата зона, маслото от чаено дърво прониква в кожата и помага за унищожаването на бактериите. Смесете 1–2 капки масло от чаено дърво с 1 чаена лъжичка кокосово масло или зехтин. Кокосовото масло има хидратиращи и антивирусни свойства, които допълнително поддържат кожата, а зехтинът е богат на витамини и антиоксиданти. Разбъркайте добре сместа и нанесете малко количество върху пъпката в ухото с помощта на памучен тампон. Това ще осигури точно и безопасно третиране.

• Мед и куркума

Тази натурална смес е чудесен начин за лечение на пъпки в ухото, като същевременно е нежна към кожата и предлага ефективни резултати. Медът има антибактериални свойства, a куркумата може да помогне за намаляване на възпалението и зачервяването. Смесете 1 чаена лъжичка куркума на прах с 1 супена лъжица мед, за да създадете паста. Нанесете минималко количество от пастата върху засегнатата зона и я оставете да действа 10-15 минути. След това почистете с влажен тампон. Процедурата може да се повтаря до 3 пъти на ден.

• Ябълков оцет

Ябълковият оцет съдържа органични киселини, които могат да намалят възпалението и да помогнат за успокояване на раздразнената кожа. Разредете ябълковия оцет с равни части вода. Това е важно, тъй като неразреден, оцетът може да бъде твърде агресивен за чувствителната кожа в зоната на ухото. Използвайте памучен тампон, който да потопите в разтвора и внимателно да нанесете върху пъпката. Оставете разтвора да действа за 5-10 минути, след което почистете с тампонче, напоено с чиста,  хладка вода. Предпазни мерки: Ябълковият оцет е силен и киселинен, така че винаги го разреждайте с вода, за да избегнете раздразнение на кожата! Ако усещате парене, зачервяване или дискомфорт, веднага почистете с вода и прекратете употребата! Не използвайте оцета върху отворени рани или чувствителни участъци!

Трябва ли да потърсим медицинска помощ?

В повечето случаи пъпките в ухото не изискват медицинска помощ и могат да бъдат успешно лекувани с домашни средства. Въпреки това, има някои ситуации, когато е препоръчително да потърсите медицински съвет:

• Инфекция

Ако пъпката в ухото стане много болезнена, зачервена или топла на допир, това може да е знак, че е настъпила инфекция. В такъв случай, е важно да се консултирате с лекар, който може да предпише подходящо лечение.

• Проблеми със слуха

Ако имате проблеми със слуха или усещате, че пъпката затруднява нормалното функциониране на ухото (например болка при движение на челюстта или чувство на запушено ухо), е препоръчително да се консултирате със специалист УНГ.

• Чести пъпки в ухото

Ако често получавате пъпки в ухото, това може да бъде знак за проблем с хигиената, хранителни или хормонални нарушения. В такъв случай, посещението при дерматолог може да помогне за откриване на причината и назначаване на подходящо лечение. 

Винаги е добре да се консултирате с лекар, ако не сте сигурни какво причинява пъпката или ако не можете да я лекувате успешно с домашни средства.

Превенция на пъпки в ухото

Превенцията на пъпки в ухото включва няколко основни стъпки, които могат да помогнат за предотвратяване на тяхното появяване, като същевременно поддържат кожата здрава и чиста. Ето някои ефективни съвети:

Поддържане на добра хигиена

Редовното миене на лицето и ушите с мек почистващ препарат е основна стъпка за предотвратяване на пъпки в ухото. Избягвайте агресивни почистващи средства, които могат да изсушат кожата и да я направят по-податлива на възпаления.

Избягване на споделяне на лични аксесоари

Аксесоари като слушалки и тапи за уши против шум, които влизат в контакт с ушите, могат да задържат мръсотия и бактерии. Почиствайте редовно слушалките и тапите с алкохол или антибактериален препарат, за да предотвратите натрупването на замърсявания, които могат да водят до пъпки.

Често задавани въпроси

Мога ли да изстискам пъпката в ухото си?

Не се препоръчва да изстисквате пъпката в ухото, тъй като това може да доведе до разпространение на инфекцията или да влоши възпалението.

Колко време отнема на пъпка в ухото да заздравее?

Времето за заздравяване на пъпка в ухото може да отнеме от няколко дни до две седмици, за да се възстанови напълно. Ако пъпката е голяма или инфектирана, лечението може да отнеме по-дълго време. Важно е да не нарушавате процеса на заздравяване чрез изстискване или излагане на агресивни продукти.

Как да различа пъпка в ухото от други кожни образувания или инфекции?

Пъпките обикновено са малки, твърди, с наличие на бели или жълтеникави върхове, които съдържат гной. Други кожни образувания, като кисти или абсцеси, изглеждат по-големи и са болезнени дори и да не съдържат гной. Ако имате съмнения относно образуванието, е най-добре да се консултирате с дерматолог или общопрактикуващ лекар, за да се установи точната диагноза.

Може ли пъпка в ухото да доведе до сериозни усложнения, ако не се лекува?

Обикновено пъпките в ухото не водят до сериозни усложнения, но ако не се лекуват правилно, те могат да се инфектират и да предизвикат сериозни възпаления. В редки случаи, инфекцията може да се разпространи към други части на лицето, шията или дори вътрешността на ухото. В такъв случай може да се наложи медицинско лечение или антибиотици.

Как да третирам пъпка в ухото, ако имам чувствителна кожа или алергии?

Ако имате чувствителна кожа или алергии, трябва да бъдете особено внимателни при избора на методи за лечение на пъпка в ухото. Използвайте нежни и хипоалергенни продукти. Например, вместо агресивни химически средства, можете да използвате натурални съставки като алое вера, мед и куркума и масло от. чаено дърво. Препоръчително е да направите тест за чувствителност върху малка част от кожата, преди да приложите ново средство върху пъпката. Ако имате съмнения, консултирайте се с дерматолог, който може да предложи най-подходящото лечение за вашата кожа.

Вижте кои са най- честите причини за болка и подуване зад ухото. Кои симптоми изискват консултация с лекар и какво е лечението.

Контактът на водата с ушите се среща на ежедневна база, а през летните месеци, когато хората посещават море или басейни, тя може да се задържи в ухото. Това би довело до редица здравословни проблеми. Ако не се отстрани своевременно, водата в ухото може да причини дискомфорт, заглъхване, сърбеж и дори ушни инфекции. Още по-опасно е, ако водата попадне в средното ухо. Това може да причини болка, възпаление или дори загуба на слуха.

Симптоми при вода в ухото

Ако усещате някой от тези симптоми и не успеете да премахнете водата с прости методи като накланяне на главата или леко издърпване на ушната мида, е добре да се консултирате със специалист.

• Усещане за заглъхване или натиск.

  Водата може да блокира ушния канал, създавайки усещане за пълнота или натиск в ухото.

• Намален слух.

  Когато водата попадне в ухото, тя блокира пътя на звуковите вълни, запълва част от ушния канал и възпрепятства нормалното възприемане на звуците.

   

• Лек сърбеж или раздразнение.

  Ако водата е престояла твърде дълго в ухото, може да се развие инфекция, която да доведе до възпаление, сърбеж или болка в ушния канал. Това състояние е по-известно като външен отит.

• Може да се чуват пръски или шум при движение на главата.

Причини за задържане на вода в ушите

Водата може да се задържи в ухото поради няколко основни причини, които обикновено се свързват с анатомията на ушния канал, условията на околната среда или поведение, което пречи на нормалния процес на изтичане на водата. Ето някои от най-честите причини, поради които водата може да остане в ухото:

• Анатомия на ухото (слуховият канал и барабанната мембрана).

• Плуване и водни спортове.

• Използване на слушалки или тапи за уши.

• Натрупване на ушна кал.

Как безопасно да премахнем водата от ухото?

Може да опитате първо сами да премахнете водата от ухото, като извършите някои простички действия

Лесни техники за премахване на вода от ухото

• Накланяне на главата и подскачане – Наклонете главата настрани и поставете увреденото ухо върху чиста кърпа, която държите в ръка. Леко подскочете или разтърсете главата, за да помогнете на водата да изтече.

• Метод „Вакуум с длан“ – Направете бързо и енергично натискане на дланта върху ухото, така че да създадете вакуум, след което рязко я дръпнете настрани. Това действие генерира ефект на засмукване, което може да помогне на водата да излезе от слуховия канал. Внимавайте да не натискате твърде силно, защото това може да нарани ушния канал.

• Механично изсушаване – Внимателно изсушете ухото с памучни тампони, като не вкарвате тампона твърде дълбоко в канала.

Топлинни методи

• Топъл компрес – Загрейте вода и потопете кърпа в топлата вода. Поставете топлата кърпа върху ухото, като внимавате да не се изгорите. Оставете компреса за 5-10 минути, като може да повторите процедурата 2-3 пъти. Топлината ще помогне на водата да се изпарява или да се премести от ухото.

• Използване на сешоар – Използването на сешоар за премахване на вода от ухото може да бъде ефективен метод, но трябва да се извършва внимателно. Включете сешоара и го настройте на ниска или средна температура. Дръжте сешоара на разстояние около 30 см (приблизително на височината на лицето ви) от ухото. Наклонете главата си така, че ухото, от което искате да премахнете водата, да бъде обърнато надолу. Леко местете сешоара около ухото, като избягвате директното му насочване върху ушната мида или слуховия канал. Въздухът трябва да е топъл, но не горещ, за да се предотврати риск от изгаряне.

Капки за уши и разтвори

• Домашни разтвори с оцет и спирт - Използването на разтвор с оцет и спирт е един от домашните методи за премахване на вода от ухото. Смесването на тези две съставки може да помогне не само да изсушите водата, но и да предотвратите развитието на инфекции, тъй като спиртът има антисептично действие, а оцетът помага за възстановяване на естествения pH баланс на ухото.

  Смесете 1 част оцет с 1 част спирт. Например, ако използвате 1 супена лъжица оцет, добавете същото количество спирт. Легнете на една страна, така че ухото с водата да бъде обърнато нагоре (или наклонете главата настрани, за да можете да капете разтвора в ухото). Използвайте пипета, за да капнете 3-4 капки от разтвора в ухото. Останете в същото положение за 30 секунди до 1 минута, за да дадете време на разтвора да изсуши водата и да действа антисептично. Наклонете главата в противоположната страна, така че разтворът (заедно с водата) да изтече от ухото. Може да използвате чист памучен тампон, за да попиете излишния разтвор, ако е необходимо.

• Капки за уши - Те помагат за отстраняване на вода от ушите и предотвратяват развитието на инфекции. Винаги следвайте указанията на опаковката на капките. Различните продукти може да имат различни препоръки за дозировка и приложение. Капнете необходимото количество капки (обикновено 3-5 капки) в засегнатото ухо, изчакайте около минута и наклонете главата в противоположната посока, за да позволите водата и капките да изтекат от ухото. Може да подсушите, ако е необходимо.

Какво да избягваме?

• Използване на клечки за уши – Клечките за уши не премахват ушната кал, а често я натикват по-дълбоко в ушния канал към тъпанчето. Това може да доведе до натрупване което да образува блокажи (ушни тапи), които да затруднят слуха и да предизвикат дискомфорт.

• Натиск или агресивни действия - Клечките за уши могат да повредят тъпанчевата мембрана, ако бъдат поставени твърде дълбоко в ушния канал.

Какви са възможните усложнения при задържане на вода в ухото?

Задържането на вода в ушите може да доведе до редица неприятни и понякога сериозни усложнения, ако не се предприемат мерки за нейното премахване. Ако остане за по-дълго време, това може да доведе до различни здравословни проблеми като:

Инфекции

Бактериите или гъбичките, които се размножават във влажната среда на ушния канал, могат да предизвикат възпаление и инфекция.

Възпаления

Възпалението на ухото при възрастни, причинено от попаднала вода, обикновено се свързва с външен отит или „плувно ухо“, което е възпаление на кожата в ушния канал. Ако има съмнение за възпаление, консултирайте се с лекар, който може да предпише противовъзпалителни или антибактериални капки.

Временна загуба на слуха

Водата, която преминава през евстахиевата тръба (тръбата, която свързва средното ухо с гърлото), може да предизвика временна слухова загуба, проблеми със слуха и баланса, тъй като натрупаната течност може да промени налягането в ушния канал. Ако водата не излиза от ухото или ако усещате болка, замаяност, затруднено дишане или загуба на слуха, се консултирайте се с лекар своевременно.

Кога да потърсим медицинска помощ?

• Ако водата не може да се премахне повече от 24-48 часа.

• При симптоми като болка в ухото, гной или силно намален слух.

• При симптоми на външен отит - „ухо на плувеца“

Превантивни мерки

Те са особено полезни за хора, които често плуват или се намират в влажни условия.

Носене на плувни тапи

Тапите за уши се поставят в ушния канал и предотвратяват проникването на вода, като същевременно не блокират напълно слуха. Има различни видове, включително силиконови или специализирани водоустойчиви тапи за плувци.

Редовна хигиена

Излишъкът от ушна кал (церумен) може да създаде бариера за излизането на водата, което е особено проблематично при плуване.

Подсушаване на ушите след водни дейности

Веднага след водни дейности изсушавайте ушите си, като наклоните главата си настрани и леко потрепервате, за да позволите на водата да изтече.

Заключение

Вниманието към правилната хигиена на ушите и следването на превантивни мерки значително намалява риска от усложнения и позволява да се наслаждавате на водни дейности без притеснения за здравето на ушите.

Ако някога сте изпитвали симптоми на замаяност и световъртеж, знаете, че не искате да се повтори. За да се справите, е необходимо да проучите в дълбочина проблема, тъй като списъкът с възможни причини за тези оплаквания е дълъг. Само така може да получите точното лечение. Много често тези симптоми са свързани със заболяване на вашия вестибуларен апарат. 

Какво представлява вестибуларният апарат?

Във вътрешното ухо има няколко взаимосвързани структури, които изграждат вестибуларния апарат. Способността да се движим, да пазим равновесие и да имаме увереност в позицията на тялото ни спрямо гравитацията зависят от тях. 

Полукръглите канали и отолитовите органи са двата му основни компонента. Полукръглите канали са три, с тяхна помощ регистрираме завъртането на главата и тялото.

Отолитните органи дават информация за линейното движение на тялото. Вестибуларният нерв пък предава информация от вестибуларния апарат до мозъчния ствол и малкия мозък за обработка.

Основна роля

Във вътрешното ухо има няколко взаимосвързани структури, които изграждат вестибуларния апарат. Способността да се движим, да пазим равновесие и да имаме увереност в позицията на тялото ни спрямо гравитацията зависят от тях. 

Структура и разположение

Вестибуларният апарат е част от вътрешното ухо и отговаря за поддържането на равновесие и ориентацията на тялото. Той се състои от три полуокръжни канала, които откриват движения на главата в различни посоки, и два саккулуса — утрикулус и сакулус, които измерват наклоните на главата спрямо земната гравитация. Тези компоненти са разположени в костния лабиринт на вътрешното ухо, като вътре в тях се намират чувствителни клетки, които регистрират движението и предават информацията към мозъка чрез вестибуларния нерв.

Слух и проблеми с вестибуларния апарат

Вътрешната ни система за равновесие е свързана със слуха. Вероятно сте изпитвали симптоми, при които не чувате добре и заедно с това усещате  световъртеж. 

Връзката между слуха и вестибуларната система

Слуховият и вестибуларният апарат са разположени в същата част на вътрешното ухо, но изпълняват различни функции, които са тясно свързани помежду си. Слуховият апарат е основно отговорен за възприемането на звуци, като звукът преминава през тъпанчето и осцилира в слуховите костици, предаващи вибрациите към охлузената течност във вътрешното ухо. В същото време, вестибуларният апарат, който включва три полуокръжни канала и два саккулуса (утрикулус и сакулус), отговаря за откриването на движения и ориентацията на главата. Тези две системи работят в синхрон — докато слуховият апарат отчита звукови сигнали, вестибуларният апарат следи промените в позицията и движението на тялото. Заедно те предават информация на мозъка, който я използва, за да поддържа баланс и стабилност на тялото, като координира движенията ни и ни помага да се ориентираме в пространството.

Как слуховите проблеми могат да засегнат вестибуларния апарат?

Поради близостта на двете системи, проблемите със слуха понякога може да преминат и към вестибуларната система. Случва се при инфекции в носоглътката ухото да заглъхне или да боли. От носа или гърлото микроорганизмите могат да навлязат към средното ухо и навътре, да причинят възпаление както на кохлеята, така и на вестибуларния апарат. 

От друга страна вестибуларните проблеми може да засегнат и слуха. При болестта на Мениер има прекомерно натрупване на вода във вътрешното ухо. Получава се проблем с равновесието, но и влошен слух, шум в ушите дори загуба на слуха.

Влияние на вестибуларните проблеми върху слуха

Вестибуларните проблеми, като Мениерова болест, могат да имат сериозно влияние върху слуха, като причиняват временна или трайна загуба на слуха в едното или и в двете уши. Този тип състояния се характеризира с натрупване на излишна течност във вътрешното ухо, което засяга както вестибуларния, така и слуховия апарат. В резултат на това пациентите могат да изпитват епизоди на замаяност (вертиго), както и прогресивна загуба на слуха, която понякога е придружена от тинитус (шум в ушите). Симптомите могат да се влошат с времето, като загубата на слуха често става трайна, ако болестта не се лекува навреме.

Какви са най-честите причини за проблеми с вестибуларния апарат?

Възможно е да има наследствено предразположение към заболяванията на вестибуларния апарат, но засега няма достатъчно данни за много такива гени. Ето най-честите установени причини.

• Инфекции и възпаления: Вируси могат да причинят вестибуларен неврит. Възпалението на вестибуларния нерв причинява замаяност и затруднено равновесие, гадене и повръщане. 

• Травми на главата: Травмите на главата водят до доброкачествен позиционен световъртеж (най-често срещан), но и до посттравматичен Мениеров синдром, сътресение на вестибуларния лабиринт и др.

• Дегенеративни заболявания и стареене: Стареене и дегенеративни състояния могат да увредят вестибуларния апарат пряко или индиректно, чрез загуба на космени клетки, намален приток на кръв към вътрешното ухо, нарушено предаване на сигнали към мозъка. 

• Неврологични състояния: Неврологични състояния като болестта на Мениер също протичат със световъртеж, като винаги има и намален слух. При първите пристъпи намалението на слуха се възстановява, но при по-късните пристъпи загубата може да е трайна.

• Лекарства и токсични субстанции: Някои лекарства имат токсичен ефект върху двете системи. Могат да причинят комбинирана слухова и вестибуларна дисфункция. 

Симптоми на нарушения на вестибуларния апарат

Повечето заболявания на вестибуларния апарат се проявяват със замайване, световъртеж, пространствена дезориентация, смущения в баланса, замъглено виждане, шум в ушите, намален слух, гадене, повръщане и др. Някои симптоми са характерни или се проявяват по специфичен начин.

• Замайване и световъртеж: При вертиго човек има усещането, че стаята около него се движи или завърта като на въртележка, докато той стои неподвижен. 

• Проблеми с координацията и баланса: Проблеми с координацията и баланса също може да са от вестибуларния апарат, но и от други, дори по-сериозни заболявания, като множествена склероза, интоксикация или тумор. 

• Гадене и повръщане: Гадене и повръщане се дължат на противоречиви сензорни сигнали от вестибуларната, зрителната и проприоцептивната системи. Проприоцепция се отнася до вътрешното усещане за местоположението на тялото си, дори при затворени очи.

• Замъглено виждане и нестабилност на зрението: Замъглено виждане и нестабилно, двойно зрение са често срещани. Усещане, че зрителното поле подскача или се движи, особено по време на движение. Трудно е да се фокусираме върху обекти, особено когато главата се движи. 

• Треперене на ръцете или усещане за „плуване“: Треперене на ръцете или усещане за „плуване“ също може да са свързани с вестибуларни проблеми. Човек се чувства нестабилен, сякаш се люлее, дори когато е неподвижен.

Кога да потърсите медицинска помощ?

Симптоми като внезапна загуба на слуха, внезапен и силен световъртеж или необясним дисбаланс изискват незабавна медицинска помощ.

Понякога симптомите са по-леки, но продължават по-дълго време и в някаква степен пречат човек да бъде активен, както обикновено. В други случаи настъпват внезапно и са силно изразени. И в двата случая е добре да се консултирате с отоларинголог или невролог, които имат богат опит и могат да се ориентират за възможната причина още при снемане на анамнезата.

Сигнали, които изискват спешна намеса

Внезапният и силен световъртеж, особено ако е придружен от гадене, повръщане или загуба на равновесие, може да бъде симптом на сериозно вестибуларно или неврологично нарушение, което изисква незабавна консултация със специалист. Ако световъртежът е свързан с други симптоми като болка в гърдите, трудности с говоренето или изкривяване на лицето, това може да е признак за инсулт или друго спешно състояние. В тези случаи бързото диагностициране и лечение могат да предотвратят сериозни последствия и да осигурят правилната терапия.

Редовни и тежки симптоми

Проблемите с вестибуларния апарат често се проявяват със симптоми като замаяност, световъртеж, нарушено равновесие и усещане за нестабилност при движение. Други редовни симптоми могат да включват шум в ушите (тинитус) или чувство за пълнота в ухото. Ако тези симптоми се появяват редовно или продължават за дълъг период от време, е важно да се консултирате със специалист по ушни заболявания и баланс. Постоянните или прогресиращи симптоми може да показват сериозно нарушение на вестибуларната система, което изисква точна диагноза и навременно лечение, за да се предотвратят усложнения и да се възстанови нормалното функциониране на организма.

Диагностика на вестибуларни нарушения

Диагностиката на вестибуларни нарушения включва няколко ключови метода, които помагат за откриване на проблеми със слуха и баланса. Един от основните тестове е видеонистагмографията, която измерва очните движения при различни стимули и открива аномалии във вестибуларната система. Освен това, постурографията оценява как пациентът реагира на промени в позицията и стабилността на тялото. Лекарите могат да комбинират тези тестове с изследване на слуха, за да поставят точна диагноза и да изготвят най-подходящото лечение за пациента.

• Един от основните диагностични методи е видеонистагмографията (VNG), която измерва движенията на очите, свързани с нистагмус (неволни движения на очите), когато пациентът е изложен на различни вестибуларни стимули, като въртене или промени в налягането. Тестът помага да се оцени функционирането на вътрешното ухо и вестибуларния нерв, като открива аномалии в тяхната реакция на стимули, свързани с движението.

• Постурографията, оценява стабилността и баланса на пациента чрез измерване на неговите реакции в различни позиции. Този тест дава информация за начина, по който тялото компенсира промените в позата и как се справя със заплахата от загуба на баланс, което е важно за диагностицирането на дисфункции във вестибуларната система.

• В допълнение, изследванията на слуха, като аудиометрия, също играят важна роля в диагнозата. Тъй като слуховите и вестибуларните функции са взаимосвързани, проверката на слуха може да помогне за изключване на други възможни заболявания, като например увреждане на слуховия нерв, и да даде по-пълна картина на състоянието на пациента. Комбинирането на тези тестове позволява на специалистите да поставят точна диагноза и да определят най-подходящото лечение за конкретния случай.

Ключови диагностични методи

Ключов диагностичен метод за оценка на проблеми с вестибуларния апарат са:

• Видеонистагмографията (VNG), която измерва и записва очните движения, свързани с неволни движения на очите, като така оценява функционирането на вестибуларната система. Тестът позволява да се открият отклонения в реакциите на окото, които могат да бъдат признак за увреждане на вътрешното ухо или вестибуларния нерв.

• Друг важен метод е постурографията, която оценява баланса на пациента чрез измерване на неговите реакции на различни пози и движения. Тестът отчита как тялото реагира на промени в стойката и какво е нивото на компенсация за нарушеното равновесие.

• Изследването на слуха също е съществена част от диагнозата, тъй като слуховите и вестибуларни функции често са свързани. Тестове като аудиометрия могат да помогнат за по-точна оценка на състоянието и да разкрият дали нарушенията са само в равновесието или има и увреждане на слуховата функция.

Съвети за управление на симптомите при вестибуларни нарушения

Има различни медикаменти, които лекуващият специалист може да назначи в острата фаза според конкретната причина. Допълнителни мерки ще върнат обичайната увереност на движенията във всекидневието. 

Практики за подобряване на баланса

Упражненията за баланс и координация са част от вестибуларната рехабилитация. Те трябва да се извършват, поне в началото, под надзора на опитни специалисти, за да се избегне риск от падане. 

Намаляване на стреса

Стресът може да влоши проблеми, свързани с нарушение на вестибуларната система. При нервно напрежение човек неволно стяга мускулите по врата и раменете. Притискат се нерви и кръвоносни съдове, свързани с вестибуларната функция. Изберете методи за отпускане като медитация, леки упражнения за разтягане, масаж на врата и др.

Съвети за безопасност в ежедневието

Грешка е пациенти с функционални вестибуларни нарушения да се въздържат от физическа активност. Ако става дума за нарушено равновесие, балансът се подобрява от бавни спортове като йога и тай-чи. При замаяност, провокирана от движение, подходящи са по-бързите спортове като танци, игри с топка, бягане, каране на велосипед. 

Възможности за лечение

Лечението на вестибуларни нарушения може да включва медикаменти за облекчаване на симптомите, като замаяност и гадене, например антихистамини или диуретици при Мениерова болест. Възможност за лечение е и вестибуларната рехабилитация, която включва упражнения за подобряване на баланса и намаляване на симптомите. Физиотерапията също може да помогне за възстановяване на равновесието и намаляване на дискомфорта, свързан с нарушения във вестибуларната система.

Вестибуларните нарушения могат да бъдат сериозни и да повлияят значително на качеството на живота, като причиняват проблеми със слуха, баланса и ориентацията. Ранната диагностика и подходящото лечение са от съществено значение за облекчаване на симптомите и възстановяване на нормалното функциониране на вестибуларната система. Ако изпитвате постоянни или тежки симптоми, не се колебайте да се консултирате със специалист, за да получите правилната диагноза и лечение.

Отпушването на ухо е често срещан проблем, причинен от натрупване на ушна кал, инфекции или промени в налягането. В повечето случаи може да се справим с дискомфорта у дома, като използваме безопасни техники за отпушване на ушите. Това включва капки за уши, топлинни компреси или промивка с физиологичен разтвор. Важно е да знаем кога да потърсим медицинска помощ, тъй като неправилните методи могат да влошат състоянието.

Най-честите причини за запушване на ухото

Най-честите причини за запушване на ухото и заглъхнали уши включват натрупване на ушна кал, инфекции на ушния канал и промени в атмосферното налягане. Понякога проблемът се дължи на алергии или настинка, които водят до възпаление на носа и синусите. Разбирането на тези причини е важно за правилното лечение и предотвратяване на повторни проблеми с ушите.

• Промяна на налягането (баротравма): Нагоре или надолу преминаване през различни височини, като при летене или гмуркане, може да предизвика временно запушване на ухото поради разлика в налягането.

• Простудни заболявания и алергии: При настинка или алергична реакция възпалението на носа и синусите може да блокира евстахиевата тръба и да е причина за запушване на ушите.

• Натрупване на ушна кал: Прекомерното натрупване на ушна кал може да запуши ушния канал и да доведе до усещане за заглъхване на ухото.

• Вероятност за трайно увреждане на слуха: Ако запушването на ухото не се лекува навреме, може да възникне намален слух, който да бъде постоянен и трудно обратим.

Как да отпушим ушите си у дома?

Отпушването на ушите у дома може да бъде ефективно при някои случаи на запушване, като натрупване на ушна кал или промени в налягането. Съществуват няколко безопасни метода, които могат да облекчат дискомфорта, но е важно да се внимава, за да не се влоши състоянието.

Дъвчене на дъвка: Дъвкането на дъвка стимулира производството на слюнка и активира мускулите на челюстта, което помага за отваряне на евстахиевите тръби. Внимавайте да не дъвчете прекалено енергично, за да не предизвикате болка в челюстта или дискомфорт в ушите.

Метод на прозяване и преглъщане: Прозяването и преглъщането са рефлекси, които автоматично освобождават налягането в ушите, като по този начин възстановяват баланса на налягането. Трябва да се уверите, че устата е широко отворена по време на прозяването, за да бъдат евстахиевите тръби напълно отворени.

Техниката на Вълсалва: За изпълнение на техниката на Вълсалва затворете устата, запушете носа с пръсти и нежно издишайте през носа, като се опитвате да запазите устата затворена. Важно е да не се прекалява с усилието, за да не се нарани ушната тъкан или да не се получи възпаление.

Методът на Toynbee: Затворете носа и се опитайте да преглътнете, което създава отрицателно налягане в евстахиевите тръби и ги отваря. Внимавайте да не прилагате прекалено силен натиск при преглъщането, защото това може да доведе до болка или дискомфорт в ушите.

Как преглъщането с затворени ноздри може да помогне: Когато носът е затворен, преглъщането увеличава налягането в евстахиевите тръби, което помага за изравняване на налягането в ушите. Не трябва да се прилага прекалено силно натиск, за да не се нарани носната лигавица или ушите.

Използване на топли компреси: Поставете топъл компрес върху ушите или около областта на челюстта за облекчаване на болка и отпускане на мускулите. Не използвайте твърде горещи компреси, за да избегнете изгаряния на кожата.

Топла напитка: Пиенето на топла напитка като чай или вода помага за отпускане на мускулите в гърлото и може да облекчи болката, свързана с налягане в ушите. Внимавайте напитката да не бъде прекалено гореща, за да не се нараните.

Назален балон: Използвайте малък балон, който се поставя в носа, за да се вдиша въздух и по този начин се създава налягане в евстахиевите тръби. Внимавайте да не прекалявате с натиска, за да избегнете нараняване на носната лигавица или ушите.

Инхалация: Напълнете съд с топла вода и добавете евентуално етерични масла, след което вдишайте парата през носа, за да отпуснете мускулите и да помогнете на евстахиевите тръби да се отворят. Уверете се, че парата не е прекалено гореща, за да не изгорите дихателните пътища.

Масаж на ушите и челюстта: Масажирайте меко ушите и челюстта с кръгови движения, за да стимулирате циркулацията и да отпуснете напрежението. Избягвайте прекалено силен натиск, тъй като това може да доведе до дискомфорт или болка.

Използване на физиологичен разтвор: Напръскайте физиологичен разтвор в носа, за да овлажните и очистите носните пътища, което помага за отварянето на евстахиевите тръби. Уверете се, че използвате стерилен разтвор, за да избегнете инфекции.

Маска с гореща сол (Торбичка със загрята морска сол, поставена върху ухото): Напълнете малка торбичка с морска сол, загрейте я и я поставете върху ухото за облекчаване на болката и намаляване на възпалението. Внимавайте температурата да не е прекалено висока, за да не предизвикате изгаряния.

Наклон на главата настрани: Наклонете главата си на една страна, като се опитвате да освободите излишната течност или налягане в ушите. Внимавайте да не прекалявате с наклоните, за да не натоварите шийните прешлени.

Упражнения за разтягане на врата: Завъртете главата си наляво и надясно или наклонете в различни посоки, за да помогнете на мускулите на врата и евстахиевите тръби да се отпуснат. Избягвайте прекомерни или рязки движения, за да не предизвикате напрежение в мускулите.

Топла вода или зехтин: Поставете няколко капки топла вода или зехтин в ухото, за да омекотите евентуални замърсявания или да облекчите болка от налягане. Уверете се, че температурата е комфортна и не е прекалено гореща.

Използване на душ: Влезте в банята, насочете топлата вода към външната част на ухото, като същевременно движите челюстта си за стимулиране на отварянето на евстахиевите тръби. Не използвайте силна струя вода, за да не нараните ухото.

Метод с чиста спринцовка: Напълнете спринцовка с топла вода и внимателно измийте външната част на ухото, за да отстраните замърсявания или да се освободи налягането в ушите. Уверете се, че водата не е прекалено гореща и изплаквайте с леки, контролирани движения, за да избегнете наранявания.

Кога трябва да потърся медицинска помощ при запушено ухо?

Запушеното ухо може да бъде неприятен проблем, който понякога изисква медицинска намеса. Някой симптоми, като болка в ухото, отделяне на секрет, загуба на слуха изискват да потърсите помощ, за да избегнете сериозни усложнения. Тъй като тези симптоми крият рискове и е възможно да увреди слуха ви или да причини инфекция. Вижте кога, как и защо е нужно да се консултирате с лекар:

Симптоми, които изискват медицинска помощ

Запушеното ухо, придружено от болка, обилно отделяне на секрет или загуба на слуха, може да сигнализира за сериозен проблем, който изисква медицинска помощ. Ако симптомите не отшумят или се влошат, е важно да се консултирате с лекар, за да предотвратите усложнения като инфекции или трайни увреждания на слуха.

Какви рискове съществуват при неправилно отпушване?

Неправилното отпушване на запушеното ухо, като използването на остри предмети или прекалено агресивни методи, може да доведе до увреждане на слуховия канал или перфорация на тъпанчето. Това не само увеличава риска от инфекция, но и може да причини трайна загуба на слуха или други сериозни усложнения.

Професионална помощ за отпушване на ухо

Проблемите с ушите могат да бъдат неприятни и да влошат качеството на живот. Отпушването на ухо е често срещан симптом, който може да бъде резултат от различни състояния. Важно е да се потърси професионална помощ, когато проблемът не се решава с домашни методи или е свързан с болка, замаяност или трайни затруднения със слуха.

Какво включва прегледът при отоларинголог?

Прегледът при отоларинголог започва с подробна анамнеза, в която специалистът събира информация за симптомите, техния продължителност и възможни причини. След това се извършва физически преглед на ухото, носа и гърлото, като лекарят може да използва отоскоп за да огледа външния слухов канал и тимпаничната мембрана. Въз основа на находките от прегледа, отоларингологът ще определи най-подходящото лечение.

Процедури за безопасно отпушване, извършвани от специалисти.

Когато отпушването на ухото е необходимо, специалистите използват безопасни и ефективни методи, като промивка на ушния канал с топла вода или физиологичен разтвор, извършвана със специално оборудване. В някои случаи се прилагат капки за разтваряне на натрупаната сяра или други вещества. Тези процедури са безболезнени и извършвани под стерилни условия, което минимизира риска от увреждания на ухото.

Кога е необходима аудиометрия или образна диагностика?

Аудиометрия се използва, когато проблемът със слуха продължава или се подозира, че има трайни увреждания на слуха. Тя включва тестове за измерване на слуховия праг и чувствителността към различни честоти на звуци. Образна диагностика (като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс) се прилага, когато се подозира по-сериозен проблем, като инфекции, тумори или структурни аномалии на вътрешното ухо или слуховия нерв.

Как да предотвратим запушването на ухото?

Запушването на ухото е често срещан проблем, който може да бъде причинен от натрупване на ушна кал, инфекции (УНГ инфекции) ,задържане на вода в ухото или промени в налягането. Превенцията е важна, за да се избегнат неприятни симптоми и потенциални усложнения. С няколко прости стъпки можем да намалим риска от запушване и да поддържаме ушите си здрави.

Резките промени в налягането, например при летене или гмуркане, могат да причинят запушване на ушите. За да го предотвратите, е важно да използвате методи като преглъщане или дъвчене по време на полет, както и да избягвате рязкото потапяне под вода, ако имате проблеми с ушите.

Предпазване от задържане на водата, която остава в ушния канал след плуване или душ, може да доведе до запушване и да създаде условия за инфекция. За да предотвратите това, изсушавайте ушите си внимателно след контакт с вода или използвайте специални капки за предотвратяване на водни инфекции.

Поддържане на здравето на носа и синусите - Инфекциите на носа и синусите могат да повлияят на слуховите тръби и да доведат до запушване на ушите. За да намалите риска, поддържайте здравето на носа чрез редовно почистване на носните проходи, хидратация и лечение на настинки и алергии навреме.

Заключение

Запушването на ухото може да бъде неприятно, но в повечето случаи може да бъде облекчено с безопасни домашни методи. Важно е обаче да се внимава с техниките, за да се предотвратят увреждания, и при продължаващи симптоми да се потърси медицинска помощ. Превенцията чрез грижа за ушите и редовно лечение на настинки и алергии е ключова за поддържане на здравето на слуховата система.

Често задавани въпроси

Какво да направя, ако ушите ми се запушат при летене?

При промяна на налягането в кабината, може да почувствате дискомфорт или запушване на ушите. За да намалите симптомите на заглъхналост, опитайте да преглътнете няколко глътки вода или да изпълните метода "Valsalva" (леки наклонени вдишвания с затворена уста и нос). Дъвченето на дъвка също може да помогне.

Вредно ли е да се използват клечки за уши за отпушване?

Да, използването на клечки за уши може да бъде опасно, тъй като те може да натикат ушната кал по-дълбоко в ушния канал, да го повредят или да причинят инфекция. Препоръчително е да не се използват клечки за уши за отпушване.

Безопасно ли е използването на зехтин или други масла за отпушване на ушите?

Зехтинът и някои други масла могат да помогнат за омекотяване на ушната кал, но трябва да бъдат използвани с внимание. Препоръчва се да се консултирате с лекар, преди да приложите каквато и да е домашна процедура, за да избегнете усложнения.

Как да различа запушване на ухото от ушна кал и други причини?

Запушването на ухото от ушна кал обикновено е свързано със затруднение при чуване и чувство за пълнота или дискомфорт в ухото. Ако симптомите включват болка, течност или замаяност, може да става въпрос за инфекция или друга здравословна причина и е препоръчително да се консултирате с лекар.

Може ли запушено ухо да доведе до загуба на слуха, ако не се лекува?

Да, ако запушеното ухо не се лекува навреме, може да доведе до временно или дори трайно увреждане на слуха. Ако причината за запушването е инфекция или натрупване на ушна кал, своевременното лечение е важно, за да се предотвратят сериозни усложнения.

Възпаление на ухото при възрастни: Симптоми и лечение

Възпалението на ухото при възрастни е често срещано и може да бъде причинено от инфекции, травми или възпалителни заболявания. То засяга различни части на ухото – външно, средно или вътрешно, и може да доведе до болка, загуба на слуха и други симптоми. Важно е възрастните да разпознават признаците на възпаление и да получат своевременно лечение, за да предотвратят усложнения и да защитят слуха си.

Какво представлява възпалението на ухото?

Възпалението на ухото е състояние, при което се възпаляват различни части на ухото – външното, средното или вътрешното ухо. То може да бъде причинено от инфекции (бактериални, вирусни или гъбични), травми, алергии или други фактори, като например запушени ушни канали или промени в налягането. Възпалението обикновено води до болка, загуба на слуха, течност или отделяне от ухото и понякога температура.

Лечението зависи от причината и вида на възпалението и може да включва антибиотици, противовъзпалителни средства или други терапевтични подходи.

Видове възпаления на ухото

Възпалението на ухото може да засяга различни части на слуховия апарат, като всяка от тях има свои специфични причини и симптоми. В зависимост от локализацията на възпалението, се различават три основни вида: възпаление на външното, средното и вътрешното ухо.

• Възпаление на външното ухо (външен отит)
  Това е възпаление на ушния канал, причинено най-често от бактериални или гъбични инфекции. Може да се развие след излагане на влага или замърсявания, както и от наранявания на кожата в ушния канал. Симптомите включват болка в ушния канал, сърбеж и понякога отделяне на течност.

• Възпаление на средното ухо (отит на средното ухо)
  Отитът на средното ухо обикновено се причинява от вирусни или бактериални инфекции, които често са следствие от настинки или респираторни инфекции. Той води до болка в ухото, затруднения със слуха, чувство на запушеност и понякога треска.

• Възпаление на вътрешното ухо (отит на вътрешното ухо)
  Това е по-рядко срещано, но сериозно състояние, което обикновено възниква вследствие на вирусни инфекции, травми или проблеми с кръвообращението. Възпалението на вътрешното ухо може да доведе до загуба на слуха, проблеми с равновесието и замаяност.

Разлики между външен, среден и вътрешен отит

Външен отит (ухо на плувеца) е възпаление на ушния канал, причинено най-често от бактерии или гъбички след контакт с влага. Симптомите включват болка, сърбеж и течност от ухото.

Среден отит е възпаление на средното ухо, обикновено след вирусни инфекции като настинка или грип. Симптомите са болка в ухото, запушеност, загуба на слуха и понякога треска.

Вътрешен отит (лабиринтит) е възпаление на вътрешното ухо, което води до проблеми с равновесието и слуха. Причините обикновено са вируси или травми, а симптомите включват замаяност, шум в ушите и загуба на слуха.

Кои са симптомите на възпалено ухо?

Симптомите на възпалено ухо могат да варират в зависимост от вида и тежестта на инфекцията, но обикновено включват болка, дискомфорт и загуба на слуха. Ранното разпознаване на тези признаци е важно за своевременното лечение и предотвратяване на усложнения.

• Болката в ухото е един от основните симптоми при възпаление и може да бъде остър или тъпа, пулсираща. Тя обикновено се влошава при натиск върху ухото или при промяна на позицията на главата. Болката може да бъде локализирана в ушния канал, средното или вътрешното ухо, в зависимост от вида на инфекцията.

• Загуба на слух е често срещан симптом, който може да бъде причинен от натрупване на течност или възпаление в средното ухо. Това може да доведе до чувство на запушеност и намалена способност за чуване, която обикновено се подобрява след лечението на инфекцията.

• Изтичането на течност от ухото може да се определи, като среден или външен отит. Течността може да бъде серозна (безцветна) или гнойна, в зависимост от типа на инфекцията, и обикновено е придружена от болка и чувство на натиск. Понякога изтичането може да бъде знак, че инфекцията е пробила тъпанчевата мембрана, което изисква медицинско внимание.

• Главоболие и висока температура са съпътстващи симптоми при възпаление на ухото, особено когато инфекцията засяга средното или вътрешното ухо. Тези симптоми се дължат на възпалителния процес и могат да сигнализират за по-сериозна инфекция, която изисква медицинска намеса.

Кои са най- честите причини за възпаление на ухото?

Най-честите причини за възпаление на ухото включват различни фактори, които могат да предизвикат инфекция или възпаление в ушния канал, средното или вътрешното ухо. Важно е да се разберат основните причини, за да се предприемат навременни превантивни мерки и лечения

• Настинките и синузитът често водят до възпаление на носоглътката и евстахиевата тръба, която свързва носа със средното ухо. Това затруднява дренажа на течност от средното ухо и създава благоприятна среда за бактерии, водещи до среден отит. Често инфекцията започва от носа и преминава в ухото, причинявайки болка, запушеност и загуба на слуха.

• Гъбични и бактериални инфекции са основни причинители на възпаление на ушите. Най-често срещаните бактерии, като Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae, предизвикват инфекции в средното ухо. Гъбични инфекции, от друга страна, обикновено засягат външния ушен канал и могат да се проявят с болка, сърбеж и отделяне на течност. Тези инфекции обикновено изискват специфично лечение с антибиотици или противогъбични средства.

• Механичните увреждания на ушния канал, причинени от неволно натискване или използване на памучни тампони, могат да предизвикат външен отит. Когато памучните тампони се използват неправилно, те могат да повредят тъканите на ушния канал, да натиснат ушната кал по-дълбоко или да вкарат замърсявания и бактерии. Това води до възпаление и инфекция, която може да предизвика болка и усещане за запушено ухо.

• Алергиите, особено тези към полени, прах или животински косми, могат да водят до запушване на евстахиевата тръба и натрупване на течности в средното ухо. Това създава условия за развитие на инфекция. Освен това, алергичните реакции могат да предизвикат възпаление на носа и гърлото, което още повече увеличава риска от възпаление на ушите, особено при хора, които често имат респираторни проблеми..

• Лица с отслабен имунитет или такива, които приемат имунносупресивни лекарства, са по-податливи на ушни инфекции. Слабата имунна защита затруднява организма да се бори с бактериите и вирусите, което увеличава риска от инфектиране на ушите и развитието на сериозни усложнения, като хроничен отит или загуба на слуха..

• Плуването и честото излагане на вода (особено в замърсени басейни или естествени водоеми) увеличават риска от външен отит, известен още като „ухо на плувеца“. Влажната среда може да омекоти кожата в ушния канал и да създаде условия за растеж на бактерии и гъбички. Прекомерната влага в ухото също нарушава естествения защитен слой на кожата, което я прави по-уязвима към инфекции.

Кои са най-засегнатите групи?

Различията между децата и възрастните при възпаление на ушите са свързани със структурата на ухото, имунната система и начините на изразяване на симптомите.

1. Анатомия на ухото:

- Деца: Евстахиевата тръба, която свързва средното ухо с гърлото, е по-къса и хоризонтална при децата, което улеснява прехвърлянето на бактерии и вируси от носа и гърлото в средното ухо. Това ги прави по-податливи на инфекции, като среден отит.

- Възрастни: При възрастните евстахиевата тръба има по-изразен наклон, което прави по-малко вероятно прехвърлянето на инфекции от носоглътката към средното ухо. Затова възрастните често страдат от външен отитили вътрешен отит, които имат различни причини и рискови фактори.

2. Имунна система:

- Деца: Имунната система на децата все още не е напълно развита, което ги прави по-уязвими на инфекции. Те са склонни да страдат от ушни инфекции поради по-голямата честота на респираторни инфекции като настинки и грип.

- Възрастни: При възрастните имунната система е по-развита, но те могат да бъдат податливи на инфекции поради хронични заболявания (като диабет, сърдечни проблеми или намален имунитет) или лоши навици (като тютюнопушене).

3. Симптоми:

- Деца: Симптомите при децата могат да бъдат по-малко специфични и често се изразяват чрез раздразнителност, плач, проблеми със съня, треска и болка в ухото. Малките деца не могат да изразят болката си ясно, което прави диагностицирането по-трудно.

- Възрастни: Възрастните обикновено могат да изразят болката си по-конкретно и често съобщават за болка в ухото, загуба на слуха, чувство на запушеност и понякога замаяност или шум в ушите. Симптомите могат да бъдат по-силни и по-трайни при възрастните, особено ако се касае за хронични инфекции.

4. Предпоставки и рискови фактори:

- Ушна инфекция при деца: Честите настинки, посещението на детски заведения и контактът с други деца увеличават риска.

- Възрастни: При възрастните рисковите фактори включват хронични заболявания, употреба на слухови апарати, тютюнопушене и излагане на шум. При възрастни с намален имунитет инфекциите на ухото могат да бъдат по-тежки и продължителни.

Инфекциите при възрастни имат някои специфични особености, които ги правят различни от тези при децата. Възрастта, свързаните с нея хронични заболявания и отслабената имунна система водят до различия в начина, по който организмът реагира на инфекции и начините на лечение.

Ето някои от основните особености на инфекциите при възрастни:

Инфекциите при възрастни често се проявяват с различни симптоми и усложнения в сравнение с по-младите хора, като имунната система с напредване на възрастта отслабва, което увеличава риска от сериозни заболявания. Възрастните също така може да имат хронични състояния, които усложняват лечението и възстановяването.

По-рядко срещани, но по-сериозни инфекции

Възрастните хора не се заразяват толкова често, но когато това се случи, последствията са по-тежки. Това се дължи на:

• Отслабен имунитет: С възрастта имунният отговор става по-слаб, а Т-клетките, които борят инфекциите, са по-малко активни.

• Хронични заболявания: Заболявания като диабет, сърдечни проблеми и хипертония правят организма по-уязвим към инфекции.

• По-лесно разпространение на инфекцията: Възрастните хора в институции са изложени на по-висок риск заради бързо разпространяващите се инфекции в затворени среди.

По-дълги и продължителни инфекции

• При възрастните инфекциите често се развиват по-бавно и траят по-дълго, поради забавената имунна реакция.

• Има и по-голям риск от хронифициране, като инфекциите на пикочните пътища или белите дробове могат да станат хронични.

• Рецидиви или повторни инфекции също удължават времето за възстановяване.

  

Усложнения при инфекции

• Бързо развитие на сериозни усложнения: При възрастните инфекциите могат бързо да доведат до сериозни усложнения като сепсис, органна недостатъчност и пневмония, поради отслабеното здраве и намалената способност за възстановяване.

• Възможност за "тихо" протичане на инфекциите: При възрастните инфекциите често протичат "тихо", без класическите симптоми като температура или болка. Симптомите могат да бъдат по-слабо изразени, което затруднява ранното откриване. Например, при инфекция на пикочните пътища може да липсват типичните признаци и да се появи само объркване или неразположение..

• Усложнения от съществуващи медицински състояния: Хронични заболявания като сърдечни заболявания, диабет, хронични белодробни заболявания и неврологични заболявания увеличават риска от усложнения. Например, човек с диабет има по-висок риск от развитие на инфекциозни рани, които могат да станат септични, ако не се лекуват навреме.

Въпреки тези различия, и децата, и възрастните могат да страдат от сериозни усложнения, ако възпалението на ухото не бъде лекувано навреме.

Разлики между симптомите на външен, среден и вътрешен отит.

Отитът, възпаление на ухото, може да се класифицира в три основни вида в зависимост от засегнатата част на ухото: външен, среден и вътрешен. Външният отит, известен и като "ухо на плувеца", обикновено се проявява със сърбеж и болка в външния слухов канал, който може да бъде зачервен и подут. Симптомите често включват и болезненост при натиск върху ушната мида. Инфекцията тук е основно бактериална или гъбична и се провокира от влагата или механични увреждания на слуховия канал.

Средният отит, най-често срещан при деца, се характеризира с болка в ушите, често съпроводена с повишена температура, загуба на слуха и изпускане на секрети от ухото (гноен или воднист). Причината за средния отит обикновено е вирусна инфекция, която води до запушване на евстахиевата тръба и натрупване на течности в средното ухо.

Вътрешният отит, или лабиринтит, е по-сериозно заболяване, което може да предизвика силно замайване, шум в ушите и нарушено равновесие, като понякога води и до загуба на слуха. Това възпаление засяга вътрешното ухо и често е резултат от усложнения след вирусни инфекции или среден отит.

Лечение на възпаление на ухото

Лечението на възпалението на ухото зависи от неговия вид и причината за възникването му. В повечето случаи лечението включва медикаменти, като антибиотици или противовъзпалителни средства, но понякога са необходими и други терапевтични подходи за облекчаване на симптомите и предотвратяване на усложнения.

Медикаментозно лечение

За облекчаване на болката и възпалението се използват нестероидни противовъзпалителни лекарства, като ибупрофен или парацетамол. Често се използват и капки за уши, съдържащи обезболяващи и противовъзпалителни вещества. Те облекчават болката и намаляват възпалението в ушния канал.

Домашни методи за облекчаване на болката

При възпаление на средното ухо, използването на топли компреси върху ухото може да помогне за облекчаване на болката и намаляване на възпалението.

• Как да го направите: Навлажнете чиста кърпа с топла вода (не прекалено гореща) и я поставете върху засегнатото ухо за 10-15 минути. Може да повтаряте този процес няколко пъти през деня.

• Как действа: Топлината помага за подобряване на кръвообращението в областта на ухото и може да облекчи напрежението и болката. Освен това, топлината има успокояващ ефект върху нервните окончания.

Солени компреси - Солта може да има успокояващо действие при възпаления.

• Как да го направите: Загрейте малко сол в сух съд (например на тиган), сложете я в платнена торбичка или носна кърпичка и я прикрепете към ухото за 10-15 минути.

• Как действа: Топлината и солта помагат за облекчаване на болката и може да способстват за изсушаване на излишната влага в ушния канал, което често е причина за инфекции.

Поставяне на масло от чесън - Чесънът има естествени антисептични свойства и може да помогне при ушни инфекции:

• Как да го направите: Загрейте малко зехтин и добавете ситно нарязан чесън. Оставете сместа да престои за няколко минути, след което я прецедете и поставете 2-3 капки в болното ухо.

• Как действа: Чесънът има антимикробни свойства, които могат да помогнат при инфекции, докато маслото овлажнява и облекчава болката.

Масаж на ухото - Масаж на ухото и около него може да помогне за облекчаване на болката и намаляване на напрежението:

• Как да го направите: Леко масажирайте ушната мида и зоната около ухото с кръгови движения. Можете да масажирате и зоната около шията и челюстта, където се намират мускулите, които могат да предизвикват болка в ухото.

• Как действа: Масажът стимулира циркулацията и може да облекчи напрежението в областта на ухото.

Използване на домашни капки за ухо със зехтин - Смесете на водна баня лопена (чудотворна билка) и чесън и ги покрийте със зехтин. Оставете да се смесят добре на слаб огън за 20-30 минути, след което прецедете.

• Как да ги използвате: Не използвайте капките, когато са горещи. Обикновено се поставят по 2-3 капки в засегнатото ухо. Съхранявайте течността в малко стъклено шишенце с пипета.

• Как действат: Те намаляват болката и възпалението в ушния канал, като локално облекчават симптомите.

Кога трябва да потърсим медицинска помощ?

Възпалението на ухото може да бъде сериозно и понякога да доведе до усложнения, ако не се лекува навреме. Ако симптомите не се подобряват или се влошават, е важно да се потърси медицинска помощ. Бързото реагиране може да предотврати хронични инфекции и увреждания на слуха.

Признаци за сериозно състояние

1. Постоянна или усилваща се болка – ако болката в ухото е много интензивна или не преминава с времето, това може да е знак за сериозно възпаление или инфекция, която не се подобрява.

2. Изтичане на гной от ухото – ако има гноен секрет (жълт или зеленикав) от ушния канал, това може да показва бактериална инфекция и възможно пробиване на тъпанчевата мембрана, което изисква незабавна медицинска намеса.

3. Висока температура – температура над 38°C, особено ако е съпроводена с болка в ухото и други симптоми на инфекция, може да показва сериозно възпаление или разпространение на инфекцията в организма.

Какво се случва при липса на лечение?

При липса на лечение, възпалението на ухото може да доведе до сериозни усложнения. Ако инфекцията не се лекува, тя може да се разпространи към съседни структури, като средното ухо, вътрешното ухо или дори мозъчните обвивки (менингит), което може да е животозастрашаващо. Хроничните инфекции, особено ако се случват многократно, могат да увредят тъпанчевата мембрана, да доведат до постоянна загуба на слуха или да предизвикат перфориране на тъпанчето.

Нелекуваното възпаление може също така да се превърне в хроничен отит, който изисква по-продължително и сложно лечение, често с хирургична намеса. В допълнение, продължителната инфекция може да повлияе на качеството на живот, като предизвика постоянен шум в ушите, замаяност и постоянна болка.

Усложнения от нелекувана ушна инфекция

Нелекуваната ушна инфекция може да доведе до сериозни усложнения, които значително влияят на здравето и качеството на живот.

1. Хроничен отит – Ако инфекцията не бъде лекувана, тя може да премине в хронична форма, при която възпалението продължава за дълъг период от време (месеци или години). Това може да изисква продължително лечение с антибиотици и, в някои случаи, хирургическа намеса за отстраняване на инфектирани тъкани или възстановяване на тъпанчевата мембрана.

2. Трайна загуба на слуха – Постоянното възпаление или пробив на тъпанчето може да увреди структурите на средното и вътрешното ухо, което води до постоянна загуба на слуха. В тежки случаи може да се стигне до увреждане на слуховия нерв, което прави възстановяването на слуха трудно или невъзможно.

3. Разпространение на инфекцията – Нелекуваното възпаление може да се разпространи към съседни структури, като менингит (възпаление на мозъчните обвивки) или абсцес в мозъка, което е животозастрашаващо. В допълнение, инфекцията може да засегне и други органи, като сърцето или бъбреците, ако не се контролира.

Навременното лечение е ключово за предотвратяване на тези сериозни усложнения.

Превенция на ушни инфекции

Превенцията на ушни инфекции е важна част от поддържането на здравето на слуховия апарат и може да помогне за намаляване на риска от възпаления и усложнения. Често срещаните мерки включват правилна хигиена на ушите, избягване на излагане на инфекциозни агенти и осигуряване на адекватна защита при плаване или излагане на влага.

• Прекомерното почистване на ушите може да натисне калта по-дълбоко и да причини инфекции или увреждания. Ушите имат естествен механизъм за самопочистване, затова не е нужно често почистване.

• Здравословният начин на живот, балансирана диета и редовно физическо натоварване укрепват имунната система и намаляват риска от ушни инфекции. Избягването на тютюнопушене, студ и прекомерна влага също помага за предотвратяване на възпаления.

• При възпаление на ухото е важно да се избегне излагане на влага, като плуване и продължителен контакт с вода. За защита могат да се използват водоустойчиви тампони или шапки.

• При настинка, запушен нос и синузит може да се развие среден отит. За предотвратяване на усложнения е важно навременното лечение на настинката и избягването на студени течения.

Диагностика и преглед при ушна инфекция

При диагностициране на ушна инфекция прегледът започва с внимателно събиране на анамнеза за симптомите и продължителността им. След това се извършва отоскопия – изследване на външното ухо и слуховия канал с помощта на отоскоп, за да се проверят признаци на възпаление, инфекция или наличие на ушна кал. Тази процедура позволява на лекаря да види състоянието на ушната мембрана, като при нужда се изследват и други области на ухото.

В допълнение към отоскопията, при съмнение за увреждане на слуха или по-сериозни проблеми, може да се извършат допълнителни изследвания като аудиометрия и тимпанометрия. Аудиометрията е тест на суха на пациента, като определя праговете на чуване на различни честоти, а тимпанометрията оценява функцията на тъпанчевата мембрана и средното ухо, като измерва реакцията на мембраната на промените в налягането. Тези тестове помагат за диагностициране на възпаление или други аномалии, които могат да повлияят на слуха.

Заключение

Възпалението на ухото при възрастни е състояние, което изисква навременно разпознаване и лечение, тъй като може да доведе до сериозни усложнения, включително загуба на слуха и хронични инфекции. Ранната медицинска намеса и подходящото лечение са важни за предотвратяване на по-сериозни здравословни проблеми.

Загубата на слуха може значително да повлияе на развитието, комуникативните умения и цялостното качество на живот на детето. Като родител е изключително важно да разпознаете признаците, че детето Ви има нужда от слухов апарат. Ранното идентифициране на загубата на слуха и търсенето на подходяща интервенция може да подобри значително способностите на Вашето дете за учене, общуване и развитието му като цяло.

Запознайте се със знаците, които могат да подскажат, че Вашето дете се нуждае от слухов апарат. Важно е да се обърне внимание, имайки предвид колко ценна е ранната намеса и подкрепа при такъв проблем.

Наблюдавайте за трудности в общуването

Обърнете внимание на това как детето Ви реагира на звуци и как общува с другите. Децата със загуба на слуха могат да проявят следното поведение:

• Чести молби за повторение или пояснение на казаното;
• Трудност при следване на инструкции, особено в шумна среда;
• Говор по-силен от необходимото;
• Забавено или неясно развитие на речта;
• Ограничен речников запас или трудности при изразяване.

Липса на реакция на звуци

Новородените и кърмачетата трябва да демонстрират адекватни реакции на звуци, като например обръщане на глава към източника. Докато детето расте, то се научава и да реагира на името си, на познатите гласове и звуци от околната среда. 

Ако забележите липса на реакция или неадекватни отговори при Вашето дете, това може да означава загуба на слуха.

Развитие на речта и езика

Загубата на слуха може значително да повлияе на речта и езика на детето. Внимавайте за следните предупредителни знаци:

• Забавено или отсъстващо бърборене, гукане и други типични детски звуци;
• Трудности при имитирането на звуци, думи или фрази;
• Ограничен речников запас, забавяне в езиковото развитие;
• Неправилно произношение или говорни грешки, нетипични за възрастовия диапазон.

Образователни трудности

Децата със загуба на слух често се сблъскат с предизвикателства в образователната среда. Следните знаци могат да показват необходимост от слухови апарати:

• Затруднено следене на уроците или участие в дискусии в класната стая;
• Спад в постигнатите резултати;
• Проблеми с четене, правопис или разбиране;
• Чести молби за разяснение или помощ.

Социални и поведенчески промени

Загубата на слуха може да повлияе на социалните взаимодействия и поведението на детето. Обърнете внимание на следните индикатори:

• Отдръпване от социални дейности или трудности при намирането на приятели;
• Неразбиране или погрешно тълкуване на социални знаци;
• Раздразнителност, чувство на неудовлетвореност или признаци на емоционален дистрес;
• Повишена умора или невнимание, особено в ситуации, изискващи слушане и концентрация.

Фамилна анамнеза и рискови фактори

Помислете за семейната си история и всички рискови фактори, свързани със загуба на слух. Ако Вие или Вашият партньор имате семейна анамнеза за загуба на слуха или ако детето Ви е имало ушни инфекции, висока температура или излагане на силни шумове, това увеличава вероятността от загуба на слуха.

Разпознаването на признаците на загуба на слуха при Вашето дете е от решаващо значение за цялостното му развитие и благополучие. Ако забележите някой от гореспоменатите признаци, важно е да се консултирате с педиатър или слухопротезист за цялостна оценка. 

Ранната намеса, като например поставяне на слухов апарат, може значително да подобри комуникативните умения, академичните постижения и социалните взаимодействия на Вашето дете. Не забравяйте, че като родител Вашето внимание и подкрепа в голяма степен определят пътя на детето Ви към по-добро здраве на слуха и по-светло бъдеще.

В Ototon.bg нашата мисия от първия ден е ясна: да помогнем на всеки да чува добре, за да може да живее добре. И след повече от 10 години разговори с милиони хора със загуба на слуха, успяхме да забележим обща тема. 

Много хора отлагат лечението, защото не осъзнават истинската степен на загубата на слуха си и отрицателното въздействие, което тя всъщност има върху живота им. Те също така не знаят, че нелекуваната загуба на слуха ще продължи да се влошава -  щом го загубят, не могат да го върнат.  Ако тестът на слуха беше по-удобен или леснодостъпен, те може би биха разбрали необходимостта да се действа по-рано.

Ако страдате от загуба на слуха и обмисляте да вземете слухови апарати, провеждането на тест на слуха е една от първите стъпки, които трябва да предприемете. Така ще разберете сериозността на Вашата загуба на слуха и ще получите препоръка за провеждане на лечение. 

Онлайн тест на слуха от комфорта на Вашия дом е отлично начало, когато за първи път се усъмните в слуха си.

Нашият безплатен петминутен слухов тест ще Ви помогне бързо да определите нивото на загуба на слуха си и дали имате нужда от по-изчерпателен слухов тест и лечение.  

Нашият тест на слуха е в три стъпки:

• Ще бъдете помолени да отговорите на поредица от въпроси относно слуха Ви в типични ежедневни дейности и локации. Това помага да се определи как загубата на слуха засяга Вас и хората около Вас всеки ден. 
• На отговорите на всеки въпрос се дава „тежест“; всички отговори се събират заедно и се оценяват от нашия компютъризиран алгоритъм за тестване. 
• Вашият завършен анализ след това се сравнява с хиляди други с лека до тежка загуба на слуха, които също са завършили теста и след това Ви се изпраща по имейл. Националният съвет по стареенето (NCOA) първоначално е събрал тази информация въз основа на отговорите от представително проучване, в което взели участие хиляди хора със загуба на слуха на възраст 50 и повече години.

Резултатите Ви ще попаднат в една от шестте категории, с диапазон от „Много леки случаи“ до „Тежка или дълбока загуба на слуха“. Решенията, които ще Ви бъдат представени, ще бъдат различни в зависимост от тежестта на Вашата загуба на слуха. Действията за решение на проблемите Ви със слуха ще варират от минаване на преглед до по-спешното „Огромни комуникационни затруднения, изискващи тестване и лечение на слуха“. 

Въпреки че ще направим препоръка въз основа на Вашите първоначални резултати, винаги препоръчваме последващи действия, ако имате усещането, че Вие или някой Ваш близък, има загуба на слуха. 

Аплодираме Ви, че сте направили първата стъпка и сте проверили здравето на слуха си. Като педприемете действия сега, не само ще забавите прогреса на загубата на слуха, но и ще останете по-здрави като цяло. Радваме се, че ще Ви помогнем да откриете качествено, достъпно решение, което отговаря на Вашите индивидуални нужди и начин на живот. Само с най-добрите медицински слухови апарати, съчетани с най-добрите специалисти по слуха, ще имате най-добрия резултат. 

Знаете ли, че ...?

Тъй като слухът намалява, самотата може да се засили и да предизвика лавина от вредни последици за здравето. Сега считана за толкова опасна, колкото пушенето на 15 цигари на ден, самотата значително повишава рисковете от депресия, деменция и ранна смърт.

Невросензорната загуба на слуха се получава при увреждане на вътрешното ухо. Аудиолозите могат да Ви помогнат, ако страдате от този вид загуба на слуха.

Повече информация за невросензорната загуба на слуха

Ухото Ви е съставено от три части - външно, средно и вътрешно ухо. Невросензорната загуба на слуха, или SNHL, се получава след увреждане на вътрешното ухо. Проблеми с нервните пътища от вътрешното ухо към мозъка също могат да причинят това състояние. Тихите звуци може да се чуват трудно. Дори по-силните звуци могат да бъдат неясни или да звучат приглушено.

Това е най-често срещаният вид трайна загуба на слуха. В повечето случаи медикаментите или операцията не могат да отстранят невросензорната загуба на слуха. Слуховите апарати могат да Ви помогнат да чувате.

Причини за появата на невросензорна загуба на слуха

• Заболявания
• Лекарства, които са токсични за слуха
• Загуба на слуха, която се среща в семейството
• Стареене
• Удар в главата
• Проблем в начина, по който е формирано вътрешното ухо
• Слушане на силни шумове или преживяване на експлозии

Аудиолозите са здравни специалисти, които се специализират в областта на нарушенията на слуха и равновесието. Те диагностицират загубата на слуха, осигуряват лечение и работят с други доставчици на здравни услуги за лечение на загубата на слуха. Аудиолозите също така извършват оценки за проверка на загубата на слуха и споделят информация за начините за защита на слуха.

Какво включва работата на аудиолозите?

Аудиолозите са доставчици на здравни услуги със специален опит в диагностицирането и лечението на загуба на слуха. Някои аудиолози диагностицират и лекуват и проблеми с равновесието. Тази статия е посветена на аудиолозите, които са специализирани в областта на загубата на слуха.

Какво прави един аудиолог?

Аудиолозите правят много неща, за да предпазят слуха ви и да лекуват загубата на слуха. Те могат да извършват прегледи, за да проверят състоянието на слуха или да диагностицират загубата на слуха. Те могат да споделят информация за начините за защита на слуха. Аудиолозите лекуват загубата на слуха, като подбират и поставят слухови апарати или препоръчват и поставят слухови приспособления. Те често са членове на мултидисциплинарни екипи, които лекуват загуба на слуха.

Причини за загуба на слуха

• Загуба на слуха свързана с възрастта (пресбикузис)

• Загуба на слуха, предизвикана от шум: Този често срещан проблем със слуха засяга милиони хора. Загубата на слуха, причинена от силен шум, може да бъде временна или постоянна. Аудиолозите могат да лекуват това състояние, като подберат и поставят слухови апарати или други слухови помощни средства. Те могат да окажат съдействие и на хора, които имат кохлеарни импланти.
• Невросензорна загуба на слуха: Този вид загуба на слуха често се проявява с напредването на възрастта. Много често тя е трайна. Деца, които са наследили определени заболявания или са имали травми на главата или инфекции, могат да страдат от невросензорна загуба на слуха. Слуховите апарати, слуховите помощни средства и кохлеарните импланти могат да бъдат от помощ за това състояние.
• Ототоксичност: Някои лекарства могат да причинят загуба на слуха. Аудиолозите могат да диагностицират и лекуват този вид загуба на слуха.

Каква е разликата между ушен лекар, УНГ и аудиолог?

Всички те са медицински специалисти, които са специализирани да помагат на хора с проблеми със слуха, но всеки от тях играе различна роля.

Ушните лекари, или отолозите, обикновено лекуват тежка или дълбока загуба на слуха, причинена от заболяване, нараняване или проблеми със слуха, които са налице по рождение. Отолозите могат да използват хирургични интервенции или медикаменти за лечение на загубата на слуха.

УНГ лекарите, или отоларинголозите, са лекари, които диагностицират и лекуват широк спектър от проблеми, засягащи ушите, носа и гърлото на хората. УНГ лекарите могат да насочат хората към аудиолози за изследване на слуха.

Аудиолозите са специалисти по слухопротезиране, които извършват цялостна оценка на загубата на слуха, диагностицират загубата на слуха и предписват слухови апарати и други устройства, които помагат на хората да чуват. Аудиолозите не извършват операции и не предписват лекарства.

Какви са образователните изисквания за аудиолозите?

Повечето аудиолози придобиват степен "доктор по аудиология" (AuD). Някои аудиолози придобиват степен доктор на философските науки (PhD) или доктор на науките (ScD) в областта на науките за слуха и равновесието.

Други образователни изисквания включват:

• Завършване на стипендиантска или стажантска програма.
• Полагане на държавни лицензионни изпити.

Кога трябва да се обърнете към аудиолог?

Вероятно ще искате да се консултирате с аудиолог, ако:

• Молите околните да повтарят това, което казват.
• Имате чувството, че хората около Вас мърморят или не говорят ясно.
• Трудно Ви е да чувате и разбирате какво казват хората, когато сте в шумна среда.
• Увеличавате звука на телевизора, телефона или други устройства, за да можете да чувате.
• Усещате постоянно звънене или друг шум в главата или ушите си.

Какво да очаквате от срещата си аудиолог?

Ето какво може да се случи по време на първата Ви среща с Вашия аудиолог:

• Той ще Ви помоли да опишете симптомите си, включително от колко време ги имате и дали те се появяват и изчезват или са постоянни.
• Той ще прегледа ушите Ви и ще направи тест на слуха.
• В зависимост от резултатите от теста, аудиологът ще обсъди с Вас проблемите Ви със слуха и ще Ви препоръча подходящи слухови апарати, които могат да подобрят слуха Ви.

Какви въпроси трябва да зададете на своя аудиолог?

• Защо имам проблеми със слуха?
• Колко сериозна е загубата на слуха ми?
• Временна или постоянна е загубата на слуха ми?
• Ще имам ли нужда от слухови апарати?

Допълнителни насоки

Способността да чувате и да общувате е от съществено значение, за да останете свързани със света около Вас. Аудиолозите допринасят за това, като споделят начини за защита на слуха и диагностицират и лекуват загубата на слуха. В много случаи загубата на слуха настъпва постепенно и се влошава с времето. Обърнете се към аудиолог, ако Вие или член на Вашето семейство имате притеснения относно слуха си. Вашият личен лекар може да Ви препоръча аудиолог, който ще Ви помогне да овладеете състоянието.