Задната хрема, известна още като постназална секреция, е състояние, при което излишната слуз се стича в задната част на носната кухина и гърлото. Това е често срещано заболяване, което може да се дължи на различни фактори, като инфекции на горните дихателни пътища, алергии или други заболявания на носа и синусите. Въпреки че симптомите на задната хрема могат да изглеждат подобни на обикновената хрема, тя може да има свои специфики, които изискват различен подход към лечението.

Симптоми на задна хрема

• Усещане за слуз, която се стича в гърлото.

• Кашлица, особено през нощта.

• Болки и раздразнение в гърлото.

• Често преглъщане.

• Чувство на запушен нос, особено в задната част на носната кухина  или затруднено дишане.

• Лош дъх.

• Гадене или повръщане (в редки случаи).

• Общо усещане за умора или неразположение.
• Намален слух.

Причини за развитие на задна хрема

Задната хрема може да бъде предизвикана от различни фактори, включително:

• Вирусни или бактериални инфекции – често срещани при настинки и грип.

• Алергии – към прах, полени или животински пърхот.

• Сух въздух – особено през зимата.

• Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) – киселинният рефлукс може да раздразни гърлото.

• Хормонални промени – например по време на бременност.

• Синузит – възпаление на синусите, което може да бъде остро или хронично. При синузит слузта, която обикновено се оттича през носа, може да започне да се стича по задната част на носа и гърлото.
• Прекалена сухота в носната лигавица – Когато носната лигавица е твърде суха, може да се образуват корички, които блокират нормалния дренаж на слузта, водейки до натрупването й в задната част на носа.
• Анатомични проблеми – При някои хора анатомични особености, като отклонена носна преграда или хипертрофия на носните конхи, могат да водят до натрупване на слуз и задната хрема.

Възможни усложнения при задна хрема

Задната хрема, известна също като постназална секреция, може да бъде свързана и с намаляване на слуха. Това се дължи на факта, че излишната слуз, която се натрупва в задната част на носната кухина, може да засегне евстахиевата тръба – каналът, който свързва средното ухо с носоглътката. Когато евстахиевата тръба е блокирана, това може да доведе до натрупване на течност в средното ухо, което от своя страна може да причини временна загуба на слуха или усещане за запушено ухо.

Лечение на задна хрема

Лечението на задната хрема зависи от причината, но обикновено включва:

Овлажняване на въздуха

• Как помага: Сухият въздух може да дразни носната лигавица и да усложни симптомите. Овлажнителите за въздух помагат за поддържане на оптимална влажност в стаята, което улеснява дишането и намалява натрупването на слуз.

• Как се използва: Поставете овлажнителя в стаята, в която прекарвате най-много време, особено през нощта. Поддържайте влажността на ниво между 30-50%.

• Съвети: Редовно почиствайте овлажнителя, за да предотвратите развитието на бактерии или мухъл.

Пиене на много течности

• Как помага: Приемът на достатъчно течности помага за разреждане на слузта, правейки я по-лесна за отделяне.

• Какво да пиете: Вода, чайове (например джинджифил или лайка) и бульони. Избягвайте напитки с високо съдържание на захар или кофеин, тъй като те могат да предизвикат дехидратация.

• Съвети: Заложете на топли течности, които успокояват гърлото.

Инхалации 

• Ефект: Инхалациите с пара помагат не само за отпушване на носа, но и за омекотяване на лигавицата, като улесняват отделянето на задържаната слуз.

• Препоръки: За целта е необходимо да заврите вода и да я излеете в голяма купа. Може да добавите няколко капки етерично масло, като евкалипт или мента. Покрийте главата си с кърпа и внимателно вдишвайте парите в продължение на 5-10 минути.

• Допълнителни съвети: Ако нямате под ръка етерични масла, използването на лайка или листа от мента директно в горещата вода също е подходящо. Изключително важно е да държите лицето си на безопасно разстояние от водата, за да избегнете изгаряния.

Промивки на носа 

• Ефект: Физиологичният разтвор ефективно почиства носните канали, премахвайки слузта и дразнителите.

• Препоръки: Може да използвате готов физиологичен разтвор от аптеката или да го приготвите в домашни условия (разтваряйки 1 чаена лъжичка сол в 1 чаша топла вода). Промийте носа, като наклоните главата си настрани.

• Допълнителни съвети: Препоръчително е да използвате стерилна или предварително преварена вода, за да минимизирате риска от инфекции. След промивката внимателно издухайте носа, за да отстраните остатъците от разтвора.

Избягване на дразнители 

• Препоръки: Избягвайте излагане на тютюнев дим, силни химични миризми и прах, които могат да раздразнят носната лигавица.

• Допълнителни съвети: Поддържайте чистота в дома си, за да минимизирате количеството прах. Ако сте пушач, препоръчително е да ограничите или напълно да се откажете от пушенето, тъй като дори пасивното пушене може да влоши симптомите.

Медикаменти при задна хрема

Употребата им трябва да се извършва под лекарско наблюдение.

• Антихистамини: Те са особено полезни при алергии и облекчават симптоми като сърбеж, кихане и прекомерно отделяне на слуз.
• Деконгестанти:  Те намаляват отока на носната лигавица. Използването на деконгестанти обаче трябва да е краткосрочно (не повече от 3-5 дни), за да се избегне зависимост.
• Назални спрейове: Те са подходящи при хронични състояния като синузит или алергичен ринит.

Задната хрема е състояние, което може да бъде доста неприятно и да се отрази на ежедневния живот. Въпреки това, с правилно диагностициране и лечение, обикновено може да се овладее успешно. Ако симптомите продължават дълго време или се влошават, е важно да се консултирате с лекар за да се установи точната причина и да се предприеме подходящо лечение.

Точно както всяка част от тялото ви с кожа, ухото не е имунизирано срещу случайни пъпки. Пъпките в ушите могат да причинят болка и дискомфорт поради уникалните характеристики на тази област. В сравнение с други части на тялото, като бузите или челото, пъпките в ушите обикновено са по-болезнени. Липсата на достатъчно мазнини и опъването на кожата, причинено от подлежащия хрущял, може да засили дискомфорта, свързан с възпалената пъпка.

Причини за появата на пъпка в ухото

• Стрес или хормонален дисбаланс

Когато тялото изпитва стрес или хормонални колебания, това може да доведе до повишено производство на себум, което може да допринесе за запушване на порите и образуване на пъпки.

• Прекомерно производство на себум

Прекомерното производство на себум, което се наблюдава често при хора с мазна кожа, може да доведе до запушване на порите в ухото. Това създава идеална среда за развитието на бактерии, които провокират възпаление и образуването на пъпка.

• Бактериални инфекции

Бактериите, които попадат в порите или фоликулите на космите в ушната област, могат да доведат до инфекция. Тези инфекции често се проявяват като болезнени пъпки, които понякога са червени и гнойни.

• Враснали косми

Врасналият косъм може да предизвика възпаление и да се прояви като болезнена пъпка в областта на ухото, която често се съпровожда с зачервяване и оток.

• Неправилна хигиена

Недостатъчната или неправилната хигиена може да доведе до натрупване на мръсотия, пот и себум в зоната на ушите. Това може да запуши порите и да създаде условия за развитие на пъпки.

• Използване на замърсени аксесоари

Аксесоари като слушалки, тапи за уши или телефони, които влизат в контакт с ухото, могат да пренесат бактерии и замърсявания. Когато тези аксесоари не се почистват редовно, могат да запушат порите на кожата в ушната област, като предизвикат възпаления и пъпки. Това подчертава важността на редовното почистване на аксесоарите, които използваме ежедневно.

Симптоми при пъпка в ухото

Пъпките в ушите могат да се проявят с редица симптоми, които да причинят дискомфорт. Важно е да сте наясно с тези симптоми, за да ги разграничите от други състояния и да потърсите подходяща медицинска помощ, ако е необходимо. Ето някои често срещани симптоми, свързани с пъпки в ушите:

• Болка и чувствителност в и около ухото
• Болка в ушния канал или външното ухо
• Наличие на гной в ухото

• Намален слух, ако пъпката е в ушния канал

Често хората изпитват сърбеж в ушите или увеличена чувствителност в областта на пъпката. Ако болката продължава или подутината става по-голяма с течение на времето, препоръчително е да се консултирате с общопрактикуващ лекар или УНГ лекар.

Какво е препоръчително да направим и какво не е?

При пъпка в ухото, е важно да предприемете правилни мерки за облекчаване на симптомите и предотвратяване на влошаване на състоянието. Ето някои препоръчителни стъпки:

Избягване на стискане

Избягвайте да пипате пъпката! Изстискването ѝ може да доведе до разпространение на инфекцията и да предизвика още по-сериозно възпаление.

Локални антисептици

Ако пъпката е болезнена или възпалена, можете да използвате локални кремове или гелове с антибактериално или противовъзпалително действие (като крем с бензоил пероксид или салицилова киселина).

Домашни средства за лечение

• Топъл компрес

Прилагайте топли компреси върху засегнатата област за по 10-15 минути няколко пъти на ден. Топлината помага за намаляване на възпалението и може да облекчи болката.

• Солена вода

Използването на солена вода като естествено средство за облекчаване на симптомите на пъпката в ухото. За целта е препоръчително да разтворите 1 чаена лъжичка сол в чаша топла вода. Топлата вода помага на солта да се разтвори по-добре и да проникне по-дълбоко в кожата. Солта има естествени антисептични свойства, които могат да помогнат за унищожаването на бактериите, причиняващи възпалението и инфекцията. Също така има и способността да извлича излишната течност и да намалява подуването в засегнатата зона.

• Алое вера

Алое вера е прекрасно натурално средство, което може да бъде много ефективно за лечение на пъпка в ухото. Гелът от алое вера е известен със своите успокояващи, хидратиращи и противовъзпалителни свойства, които го правят изключително полезен за чувствителната кожа в тази зона. Гелът от алое вера осигурява незабавно облекчение, като намалява чувството на парене и болезненост. Изберете 100% чист гел от алое вера, за да сте сигурни, че продуктът е натурален. Нанесете малко количество от гела върху засегнатата област, като внимавате да не попадне в ухото!

• Масло от чаено дърво

Когато се нанася върху засегнатата зона, маслото от чаено дърво прониква в кожата и помага за унищожаването на бактериите. Смесете 1–2 капки масло от чаено дърво с 1 чаена лъжичка кокосово масло или зехтин. Кокосовото масло има хидратиращи и антивирусни свойства, които допълнително поддържат кожата, а зехтинът е богат на витамини и антиоксиданти. Разбъркайте добре сместа и нанесете малко количество върху пъпката в ухото с помощта на памучен тампон. Това ще осигури точно и безопасно третиране.

• Мед и куркума

Тази натурална смес е чудесен начин за лечение на пъпки в ухото, като същевременно е нежна към кожата и предлага ефективни резултати. Медът има антибактериални свойства, a куркумата може да помогне за намаляване на възпалението и зачервяването. Смесете 1 чаена лъжичка куркума на прах с 1 супена лъжица мед, за да създадете паста. Нанесете минималко количество от пастата върху засегнатата зона и я оставете да действа 10-15 минути. След това почистете с влажен тампон. Процедурата може да се повтаря до 3 пъти на ден.

• Ябълков оцет

Ябълковият оцет съдържа органични киселини, които могат да намалят възпалението и да помогнат за успокояване на раздразнената кожа. Разредете ябълковия оцет с равни части вода. Това е важно, тъй като неразреден, оцетът може да бъде твърде агресивен за чувствителната кожа в зоната на ухото. Използвайте памучен тампон, който да потопите в разтвора и внимателно да нанесете върху пъпката. Оставете разтвора да действа за 5-10 минути, след което почистете с тампонче, напоено с чиста,  хладка вода. Предпазни мерки: Ябълковият оцет е силен и киселинен, така че винаги го разреждайте с вода, за да избегнете раздразнение на кожата! Ако усещате парене, зачервяване или дискомфорт, веднага почистете с вода и прекратете употребата! Не използвайте оцета върху отворени рани или чувствителни участъци!

Трябва ли да потърсим медицинска помощ?

В повечето случаи пъпките в ухото не изискват медицинска помощ и могат да бъдат успешно лекувани с домашни средства. Въпреки това, има някои ситуации, когато е препоръчително да потърсите медицински съвет:

• Инфекция

Ако пъпката в ухото стане много болезнена, зачервена или топла на допир, това може да е знак, че е настъпила инфекция. В такъв случай, е важно да се консултирате с лекар, който може да предпише подходящо лечение.

• Проблеми със слуха

Ако имате проблеми със слуха или усещате, че пъпката затруднява нормалното функциониране на ухото (например болка при движение на челюстта или чувство на запушено ухо), е препоръчително да се консултирате със специалист УНГ.

• Чести пъпки в ухото

Ако често получавате пъпки в ухото, това може да бъде знак за проблем с хигиената, хранителни или хормонални нарушения. В такъв случай, посещението при дерматолог може да помогне за откриване на причината и назначаване на подходящо лечение. 

Винаги е добре да се консултирате с лекар, ако не сте сигурни какво причинява пъпката или ако не можете да я лекувате успешно с домашни средства.

Превенция на пъпки в ухото

Превенцията на пъпки в ухото включва няколко основни стъпки, които могат да помогнат за предотвратяване на тяхното появяване, като същевременно поддържат кожата здрава и чиста. Ето някои ефективни съвети:

Поддържане на добра хигиена

Редовното миене на лицето и ушите с мек почистващ препарат е основна стъпка за предотвратяване на пъпки в ухото. Избягвайте агресивни почистващи средства, които могат да изсушат кожата и да я направят по-податлива на възпаления.

Избягване на споделяне на лични аксесоари

Аксесоари като слушалки и тапи за уши против шум, които влизат в контакт с ушите, могат да задържат мръсотия и бактерии. Почиствайте редовно слушалките и тапите с алкохол или антибактериален препарат, за да предотвратите натрупването на замърсявания, които могат да водят до пъпки.

Често задавани въпроси

Мога ли да изстискам пъпката в ухото си?

Не се препоръчва да изстисквате пъпката в ухото, тъй като това може да доведе до разпространение на инфекцията или да влоши възпалението.

Колко време отнема на пъпка в ухото да заздравее?

Времето за заздравяване на пъпка в ухото може да отнеме от няколко дни до две седмици, за да се възстанови напълно. Ако пъпката е голяма или инфектирана, лечението може да отнеме по-дълго време. Важно е да не нарушавате процеса на заздравяване чрез изстискване или излагане на агресивни продукти.

Как да различа пъпка в ухото от други кожни образувания или инфекции?

Пъпките обикновено са малки, твърди, с наличие на бели или жълтеникави върхове, които съдържат гной. Други кожни образувания, като кисти или абсцеси, изглеждат по-големи и са болезнени дори и да не съдържат гной. Ако имате съмнения относно образуванието, е най-добре да се консултирате с дерматолог или общопрактикуващ лекар, за да се установи точната диагноза.

Може ли пъпка в ухото да доведе до сериозни усложнения, ако не се лекува?

Обикновено пъпките в ухото не водят до сериозни усложнения, но ако не се лекуват правилно, те могат да се инфектират и да предизвикат сериозни възпаления. В редки случаи, инфекцията може да се разпространи към други части на лицето, шията или дори вътрешността на ухото. В такъв случай може да се наложи медицинско лечение или антибиотици.

Как да третирам пъпка в ухото, ако имам чувствителна кожа или алергии?

Ако имате чувствителна кожа или алергии, трябва да бъдете особено внимателни при избора на методи за лечение на пъпка в ухото. Използвайте нежни и хипоалергенни продукти. Например, вместо агресивни химически средства, можете да използвате натурални съставки като алое вера, мед и куркума и масло от. чаено дърво. Препоръчително е да направите тест за чувствителност върху малка част от кожата, преди да приложите ново средство върху пъпката. Ако имате съмнения, консултирайте се с дерматолог, който може да предложи най-подходящото лечение за вашата кожа.

Вижте кои са най- честите причини за болка и подуване зад ухото. Кои симптоми изискват консултация с лекар и какво е лечението.

Спуканото тъпанче (перфорация на тимпаничната мембрана) е сериозно състояние, което може да възникне вследствие на травма, инфекция или експозиция на силен звук. То води до болка, шум в ушите и намален слух. Знаете ли, че спуканото тъпанче може да доведе до трайна загуба на слух, ако не се лекува навреме? Ранната диагноза и правилното лечение са решаващи за предотвратяване на усложнения и възстановяване на слуха.

Какво представлява спуканото тъпанче?

Спуканото тъпанче, или перфорация на тимпаничната мембрана, е състояние, при което тъпанчевата мембрана (външната мембрана на слуховия канал) се разкъсва или пробива. Това може да се случи поради различни причини, като травма, инфекция или силен шум. Спуканото тъпанче води до болка, намален слух и може да доведе до инфекции в средното ухо, ако не се лекува правилно.

Тъпанчевата мембрана, известна още като тимпанична мембрана, е тънка, еластична мембрана, разположена в края на външния слухов канал, която разделя външното ухо от средното ухо. Тя има формата на конус и е важна част от слуховия апарат. Тъпанчето е изградено от три основни слоя: външен (покрит с кожа), среден (съставен от съединителна тъкан) и вътрешен (покрит с лигавица). Този анатомичен дизайн ѝ позволява да бъде гъвкава и да реагира на звукови вълни, като ги предава към средното ухо.

Тъпанчето играе ключова роля в процеса на слуха, като служи за основен механизъм за преобразуване на звуковите вълни в механични вибрации. Когато звуковите вълни ударят тъпанчето, то започва да вибрира. Тези вибрации се предават чрез три малки кости в средното ухо (молотко, наковалня и стреме) към вътрешното ухо, където те се преобразуват в нервни импулси, които мозъкът интерпретира като звук. Без здраво тъпанче, този процес се нарушава, което води до намалена чувствителност към звуци и потенциална загуба на слух.

Симптоми на спукано тъпанче

Спуканото тъпанче може да причини различни неприятни симптоми, които могат да варират в зависимост от тежестта на увреждането. Разпознаването на тези признаци навреме е важно за предотвратяване на по-сериозни усложнения и за бързо лечение.

• Остра болка в ухото
  Един от най-честите симптоми е острата болка в ухото, която може да започне внезапно след травма или инфекция. Ако болката не отшумява и се усили, това може да е знак за перфорация на тъпанчето.

• Загуба на слух
  Когато тъпанчето се спука, слухът може да бъде временно или постоянно нарушен. Това се случва, защото увреденото тъпанче не може правилно да предава звуковите вибрации към вътрешното ухо, което води до намаляване на слуховата способност.

• Шум в ушите (тинитус) - Спуканото тъпанче често води до усещане за шум в ушите, известен като тинитус. Този шум може да бъде постоянен или да се появява периодично и да бъде много дискомфортен.

• Течност или кръв от ухото.
  Течността или кръвта, която изтича от ухото, е сериозен признак за спукано тъпанче. Това може да се случи по време или след нараняване на ухото. Всеки такъв симптом изисква незабавна медицинска помощ.

• Световъртеж и нарушено равновесие.

  Поради връзката между ухото и равновесието, увреждането на тъпанчето може да доведе до световъртеж и нарушено усещане за стабилност. Тези симптоми обикновено се проявяват, когато има възпаление или травма, засягаща и вътрешното ухо.

Кои са основните причини?

Спуканото тъпанче може да бъде причинено от различни фактори, които нарушават целостта на тимпаничната мембрана. Това състояние често е резултат от наранявания, инфекции или внезапни промени в налягането, които могат да доведат до сериозни последици за слуха и здравето на ушите. Ето някои от основните причини:

• Физически травми (нараняване с предмет или при силен удар)

  Спуканото тъпанче често е резултат от директна физическа травма, като нараняване с остър предмет или удар в ухото. Например, при падане, злополука или директен удар в областта на главата може да се получи перфорация на тъпанчето. Това може да бъде съпроводено с болка, кървене и значително намаляване на слуха.

• Инфекции в ухото

  Инфекциите в средното ухо, като отит, са честа причина за спукано тъпанче. Възпалението на ухото и натрупването на гной могат да доведат до повишено налягане, което разтяга и разкъсва тъпанчето. Такива инфекции обикновено се съпровождат с болка, температура и изтичане на течност от ухото.

• Промени в налягането (баротравма)

  Баротравмата възниква, когато налягането в средното ухо се различава от външното налягане, например при гмуркане, летене или спелеология. Един типичен случай е пациент, който преживява спукване на тъпанчето по време на гмуркане, когато не успява да изравни налягането между ухото и околната среда, което води до разкъсване на тъпанчето. Това състояние се съпровожда с болка, загуба на слуха и понякога изтичане на течност от ухото.

• Излагане на силен шум или експлозия

  Силните звуци, като експлозии, фойерверки или силни двигатели, могат да предизвикат нараняване на тъпанчето поради прекомерния акустичен натиск. История на пациент може да включва инцидент с работа в близост до експлозиви, при който звуковата вълна е достатъчно силна, за да разкъса тъпанчето и да доведе до сериозно загуба на слуха. Освен болка и шум в ушите, може да се появи и загуба на слуха.

• Неправилно почистване на ушите

  Неправилното използване на памучни тампони или други остри предмети за почистване на ушите може да доведе до спукване на тъпанчето, ако те се натискат твърде дълбоко.

  Например: Пациент може да разкаже как е използвал памучен тампон за почистване на ушния канал и при прекомерен натиск е пробил тъпанчето, което е довело до болка и кървене. Това е често срещан риск, ако се опитвате да почистите ушите без нужда или с неподходящи инструменти.

Диагностика на спукано тъпанче

Спуканото тъпанче може да доведе до загуба на слуха и инфекции, затова е важно да се диагностицира навременно. Това включва отоскопия, тест на слуха и консултация със специалист. Ето защо е важно да потърите лекар при болка, кървене или изтичане от ухото, за да предотвратите усложнения.

Как специалист диагностицира проблема:

Спуканото тъпанче обикновено се диагностицира чрез клиничен преглед и серия от тестове, които помагат на специалиста да оцени състоянието на тъпанчето и слуховата функция. Тези изследвания са важни за установяване на причината и степента на увреждането, което позволява да се избере най-подходящото лечение. Нека разгледаме основните диагностични методи, които използва лекарят.

• Отоскопията е първоначалният и най-разпространен метод за диагностициране на спукано тъпанче. С помощта на отоскоп – инструмент с малка камера, лекарят може да прегледа слуховия канал и тъпанчето. По време на прегледа специалистът може да види евентуални перфорации или разкъсвания на мембраната, както и да оцени състоянието на външния слухов канал и евентуални инфекциозни процеси.

• Тестове за слух (аудиометрия) е тест, който измерва чувствителността на слуха и помага да се установи дали има проблеми със слуховата функция, причинени от спуканото тъпанче. Пациентът слуша звукови сигнали през слушалки, които се подават с различна интензивност и честота. Резултатите от теста показват степента на загуба на слуха и помагат на лекаря да определи подходящото лечение.

• Тест за налягане в ухото (тимпанометрия) измерва подвижността на тъпанчето при различни налягания и дава информация за състоянието на средното ухо. Тестът е полезен за откриване на баротравма, натрупване на течност в ухото или увреждане на тъпанчето. Ако тъпанчето е разкъсано, резултатите ще покажат аномалии в налягането и движението на мембраната, което помага за диагностициране на перфорацията.

Кога да потърсите лекарска помощ?

Ако имате болка в ухото, шум в ушите, изтичане на течност или кръв, загуба на слуха или ако сте претърпели травма на ухото, е важно да се консултирате с лекар възможно най-скоро. Тези симптоми могат да бъдат признаци на спукано тъпанче, което изисква медицинска диагностика и лечение. Необходимо е да се потърси помощ, за да се предотвратят възможни усложнения като инфекции или трайна загуба на слуха.

Как се лекува спукано тъпанче?

Лечението на спукано тъпанче зависи от тежестта на увреждането и включва както консервативни методи, така и хирургични интервенции, ако е необходимо. В повечето случаи, малките перфорации могат да се възстановят сами, но понякога може да се наложи медицинска намеса. Терапията включва управление на инфекцията, болката и възстановяване на функцията на тъпанчето.

Консервативно лечение

Консервативното лечение се използва за малки наранявания и включва почивка на ухото и медикаментозно лечение за предотвратяване на инфекции. При спукване на тъпанчето, лечението се фокусира върху предотвратяване на възможни усложнения и насърчаване на възстановяването на мембраната.

• Самовъзстановяване на тъпанчето - В някои случаи тъпанчето може да се възстанови само, особено когато перфорацията е малка. Възстановяването обикновено отнема няколко седмици, като през това време е важно да се избягват фактори, които могат да влошат състоянието, като инфекции и излагане на вода. Лекарят ще наблюдава процеса на възстановяване и ще реши дали е необходимо допълнително лечение.

• Употреба на антибиотични капки за предотвратяване на инфекция - Ако има риск от инфекция в средното ухо, лекарят може да препоръча използването на антибиотични капки. Тези капки ще помогнат за предотвратяване на бактериални инфекции, които могат да възникнат в резултат на разкъсването на тъпанчето. Антибиотиците обикновено се използват за кратък период от време, за да се минимизира рискът от усложнения.

• Препоръки за домашна грижа - През периода на възстановяване е важно да се спазват някои основни препоръки за грижа у дома. Това включва избягване на влизането на вода в ухото, което може да доведе до инфекция, както и да се предотвратят дразнители като силни звуци. Препоръчва се също така да не се използват памучни тампони за почистване на ушите и да се избегнат травми на ушния канал.

Хирургични методи

Ако тъпанчето не се възстановява самостоятелно или ако перфорацията е голяма, може да се наложи хирургично лечение. Хирургията е необходима в случаи, когато консервативното лечение не дава резултати и има риск от трайна загуба на слуха.

• Мирингопластика е хирургична процедура, при която се използва тъкан от самия пациент или донор за възстановяване на разкъсаното тъпанче. Операцията се извършва под местна или обща анестезия и може да отнеме от 1 до 2 часа. Възстановяването обикновено е бързо, но изисква внимателно следене за признаци на инфекция или усложнения.

• Тимпанопластиката е по-сложна операция, която включва възстановяване не само на тъпанчето, но и на костите в средното ухо, ако те са увредени. Тази процедура се използва, когато спуканото тъпанче е довело до по-сериозни увреждания на слуховия апарат. След операцията пациентите трябва да следват стриктни указания за възстановяване, за да се предотвратят инфекции и да се осигури пълно възстановяване.

Ползи от ранното лечение и възможни усложнения при липса на такова

Ранното лечение на спукано тъпанче е ключово за възстановяване на слуха и предотвратяване на усложнения като хронични инфекции или постоянна загуба на слуха. Ако не се лекува, увреждането може да се задълбочи и да доведе до трайни проблеми със слуховата функция, а също така увеличава риска от развитието на инфекции в средното ухо. За да се запази слуха и да се предотвратят дългосрочни последици, е важно да се потърси медицинска помощ веднага след появата на симптоми.

Възстановяване след спукано тъпанче

Възстановяването след спукано тъпанче зависи от степента на увреждане и може да отнеме от няколко седмици до няколко месеца. Правилното лечение и грижи са важни за пълното възстановяване и предотвратяване на усложнения.

Как да се върнете към нормалния живот след лечението
След лечението е важно да избегнете травми на ухото, да не поставяте вода в ухото и да следвате указанията на лекаря за грижа и профилактика на инфекции.

Колко време отнема пълното възстановяване?
Пълното възстановяване може да отнеме от 6 до 8 седмици, в зависимост от тежестта на увреждането и метода на лечение.

Кога е подходящо да се направи тест на слух?
Проверка или тест на слуха може да бъде направен след като възпалението отшуми и тъпанчето започне да се възстановява, обикновено около 4-6 седмици след нараняването.

Превенция на спукано тъпанче

Предотвратяването на спукано тъпанче е възможно чрез внимателни грижи и предпазни мерки, които намаляват риска от травми и инфекции на ухото. Поддържането на здравето на ушите и слуха е важна част от общото благосъстояние, особено когато се намираме в среди с потенциални рискове.

Съвети за ежедневна грижа:

Поддържането на здравето на ушите изисква ежедневна внимателност и грижи. Ето някои основни съвети за предотвратяване на увреждания и инфекции:

• Внимателно почистване на ушите
  Избягвайте агресивно почистване на ушите с остри предмети или памучни тампони, които могат да повредят тъпанчето и да вкарат ушната кал по-дълбоко в канала.

• Избягване на резки промени в налягането
  Когато пътувате с самолет или гмуркате, се уверете, че изравнявате налягането в ушите си, за да предотвратите баротравма и увреждане на тъпанчето.

• Навременно лечение на ушни инфекции
  Ако имате симптоми на инфекция в ухото, като болка или течност, потърсете медицинска помощ навреме, за да предотвратите сериозни увреждания на тъпанчето.

Съвети за защита на слуха при шумни условия.

Когато сте изложени на силни шумове, като в работна среда или на концерти, носете защитни средства за слуха, като шумоизолиращи тапи за уши или слушалки. Продължителното излагане на силен шум може да увреди слуха и да доведе до различни проблеми с ушите, включително спукано тъпанче.

Заключение

Спуканото тъпанче е сериозно състояние, което може да доведе до болка, загуба на слух и инфекции, ако не се лекува навреме. Ранната диагностика и правилното лечение, включващи както консервативни, така и хирургични методи, са ключови за възстановяването и предотвратяването на усложнения. Предотвратяването на спукването на тъпанчето чрез внимателна грижа за ушите и защита от шум и травми е важна стъпка към запазване на здравето на слуха.

Често задавани въпроси

Как да разпозная дали имам спукано тъпанче?

Симптомите на спукано тъпанче могат да включват болка в ухото, усещане за "запушено" ухо, намален слух, както и шум в ушите (тинитус). В някои случаи може да се наблюдава изтичане на течност или кръв от ухото. Ако изпитвате тези симптоми след нараняване на ухото, силен шум или инфекция, е препоръчително да се консултирате с отоларинголог за точна диагностика и лечение.

Може ли спуканото тъпанче да се възстанови само?

В някои случаи, когато перфорацията е малка и не е свързана с инфекция, тъпанчето може да се възстанови само с течение на времето. Въпреки това, за да се предотвратят усложнения и да се осигури правилно възстановяване, е важно да потърсите медицинска помощ. Лекарят може да препоръча лечение, като капки за ухо или, в някои случаи, хирургическа намеса, ако перфорацията не се възстановява сама.

Как да избегна спукване на тъпанчето?

За да предотвратите спукване на тъпанчето, е важно да се избягват травми и излагане на силни шумове. Носенето на защитни средства за слуха при работа в шумна среда или при слушане на силна музика е препоръчително. Също така, при наличие на инфекция в ухото, е добре да не се опитвате да почистите ухото с остри предмети или памучни тампони, за да предотвратите травми. Ако имате болка или други симптоми, свързани с ушите, незабавно се консултирайте с лекар.

Възпаление на ухото при възрастни: Симптоми и лечение

Възпалението на ухото при възрастни е често срещано и може да бъде причинено от инфекции, травми или възпалителни заболявания. То засяга различни части на ухото – външно, средно или вътрешно, и може да доведе до болка, загуба на слуха и други симптоми. Важно е възрастните да разпознават признаците на възпаление и да получат своевременно лечение, за да предотвратят усложнения и да защитят слуха си.

Какво представлява възпалението на ухото?

Възпалението на ухото е състояние, при което се възпаляват различни части на ухото – външното, средното или вътрешното ухо. То може да бъде причинено от инфекции (бактериални, вирусни или гъбични), травми, алергии или други фактори, като например запушени ушни канали или промени в налягането. Възпалението обикновено води до болка, загуба на слуха, течност или отделяне от ухото и понякога температура.

Лечението зависи от причината и вида на възпалението и може да включва антибиотици, противовъзпалителни средства или други терапевтични подходи.

Видове възпаления на ухото

Възпалението на ухото може да засяга различни части на слуховия апарат, като всяка от тях има свои специфични причини и симптоми. В зависимост от локализацията на възпалението, се различават три основни вида: възпаление на външното, средното и вътрешното ухо.

• Възпаление на външното ухо (външен отит)
  Това е възпаление на ушния канал, причинено най-често от бактериални или гъбични инфекции. Може да се развие след излагане на влага или замърсявания, както и от наранявания на кожата в ушния канал. Симптомите включват болка в ушния канал, сърбеж и понякога отделяне на течност.

• Възпаление на средното ухо (отит на средното ухо)
  Отитът на средното ухо обикновено се причинява от вирусни или бактериални инфекции, които често са следствие от настинки или респираторни инфекции. Той води до болка в ухото, затруднения със слуха, чувство на запушеност и понякога треска.

• Възпаление на вътрешното ухо (отит на вътрешното ухо)
  Това е по-рядко срещано, но сериозно състояние, което обикновено възниква вследствие на вирусни инфекции, травми или проблеми с кръвообращението. Възпалението на вътрешното ухо може да доведе до загуба на слуха, проблеми с равновесието и замаяност.

Разлики между външен, среден и вътрешен отит

Външен отит (ухо на плувеца) е възпаление на ушния канал, причинено най-често от бактерии или гъбички след контакт с влага. Симптомите включват болка, сърбеж и течност от ухото.

Среден отит е възпаление на средното ухо, обикновено след вирусни инфекции като настинка или грип. Симптомите са болка в ухото, запушеност, загуба на слуха и понякога треска.

Вътрешен отит (лабиринтит) е възпаление на вътрешното ухо, което води до проблеми с равновесието и слуха. Причините обикновено са вируси или травми, а симптомите включват замаяност, шум в ушите и загуба на слуха.

Кои са симптомите на възпалено ухо?

Симптомите на възпалено ухо могат да варират в зависимост от вида и тежестта на инфекцията, но обикновено включват болка, дискомфорт и загуба на слуха. Ранното разпознаване на тези признаци е важно за своевременното лечение и предотвратяване на усложнения.

• Болката в ухото е един от основните симптоми при възпаление и може да бъде остър или тъпа, пулсираща. Тя обикновено се влошава при натиск върху ухото или при промяна на позицията на главата. Болката може да бъде локализирана в ушния канал, средното или вътрешното ухо, в зависимост от вида на инфекцията.

• Загуба на слух е често срещан симптом, който може да бъде причинен от натрупване на течност или възпаление в средното ухо. Това може да доведе до чувство на запушеност и намалена способност за чуване, която обикновено се подобрява след лечението на инфекцията.

• Изтичането на течност от ухото може да се определи, като среден или външен отит. Течността може да бъде серозна (безцветна) или гнойна, в зависимост от типа на инфекцията, и обикновено е придружена от болка и чувство на натиск. Понякога изтичането може да бъде знак, че инфекцията е пробила тъпанчевата мембрана, което изисква медицинско внимание.

• Главоболие и висока температура са съпътстващи симптоми при възпаление на ухото, особено когато инфекцията засяга средното или вътрешното ухо. Тези симптоми се дължат на възпалителния процес и могат да сигнализират за по-сериозна инфекция, която изисква медицинска намеса.

Кои са най- честите причини за възпаление на ухото?

Най-честите причини за възпаление на ухото включват различни фактори, които могат да предизвикат инфекция или възпаление в ушния канал, средното или вътрешното ухо. Важно е да се разберат основните причини, за да се предприемат навременни превантивни мерки и лечения

• Настинките и синузитът често водят до възпаление на носоглътката и евстахиевата тръба, която свързва носа със средното ухо. Това затруднява дренажа на течност от средното ухо и създава благоприятна среда за бактерии, водещи до среден отит. Често инфекцията започва от носа и преминава в ухото, причинявайки болка, запушеност и загуба на слуха.

• Гъбични и бактериални инфекции са основни причинители на възпаление на ушите. Най-често срещаните бактерии, като Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae, предизвикват инфекции в средното ухо. Гъбични инфекции, от друга страна, обикновено засягат външния ушен канал и могат да се проявят с болка, сърбеж и отделяне на течност. Тези инфекции обикновено изискват специфично лечение с антибиотици или противогъбични средства.

• Механичните увреждания на ушния канал, причинени от неволно натискване или използване на памучни тампони, могат да предизвикат външен отит. Когато памучните тампони се използват неправилно, те могат да повредят тъканите на ушния канал, да натиснат ушната кал по-дълбоко или да вкарат замърсявания и бактерии. Това води до възпаление и инфекция, която може да предизвика болка и усещане за запушено ухо.

• Алергиите, особено тези към полени, прах или животински косми, могат да водят до запушване на евстахиевата тръба и натрупване на течности в средното ухо. Това създава условия за развитие на инфекция. Освен това, алергичните реакции могат да предизвикат възпаление на носа и гърлото, което още повече увеличава риска от възпаление на ушите, особено при хора, които често имат респираторни проблеми..

• Лица с отслабен имунитет или такива, които приемат имунносупресивни лекарства, са по-податливи на ушни инфекции. Слабата имунна защита затруднява организма да се бори с бактериите и вирусите, което увеличава риска от инфектиране на ушите и развитието на сериозни усложнения, като хроничен отит или загуба на слуха..

• Плуването и честото излагане на вода (особено в замърсени басейни или естествени водоеми) увеличават риска от външен отит, известен още като „ухо на плувеца“. Влажната среда може да омекоти кожата в ушния канал и да създаде условия за растеж на бактерии и гъбички. Прекомерната влага в ухото също нарушава естествения защитен слой на кожата, което я прави по-уязвима към инфекции.

Кои са най-засегнатите групи?

Различията между децата и възрастните при възпаление на ушите са свързани със структурата на ухото, имунната система и начините на изразяване на симптомите.

1. Анатомия на ухото:

- Деца: Евстахиевата тръба, която свързва средното ухо с гърлото, е по-къса и хоризонтална при децата, което улеснява прехвърлянето на бактерии и вируси от носа и гърлото в средното ухо. Това ги прави по-податливи на инфекции, като среден отит.

- Възрастни: При възрастните евстахиевата тръба има по-изразен наклон, което прави по-малко вероятно прехвърлянето на инфекции от носоглътката към средното ухо. Затова възрастните често страдат от външен отитили вътрешен отит, които имат различни причини и рискови фактори.

2. Имунна система:

- Деца: Имунната система на децата все още не е напълно развита, което ги прави по-уязвими на инфекции. Те са склонни да страдат от ушни инфекции поради по-голямата честота на респираторни инфекции като настинки и грип.

- Възрастни: При възрастните имунната система е по-развита, но те могат да бъдат податливи на инфекции поради хронични заболявания (като диабет, сърдечни проблеми или намален имунитет) или лоши навици (като тютюнопушене).

3. Симптоми:

- Деца: Симптомите при децата могат да бъдат по-малко специфични и често се изразяват чрез раздразнителност, плач, проблеми със съня, треска и болка в ухото. Малките деца не могат да изразят болката си ясно, което прави диагностицирането по-трудно.

- Възрастни: Възрастните обикновено могат да изразят болката си по-конкретно и често съобщават за болка в ухото, загуба на слуха, чувство на запушеност и понякога замаяност или шум в ушите. Симптомите могат да бъдат по-силни и по-трайни при възрастните, особено ако се касае за хронични инфекции.

4. Предпоставки и рискови фактори:

- Ушна инфекция при деца: Честите настинки, посещението на детски заведения и контактът с други деца увеличават риска.

- Възрастни: При възрастните рисковите фактори включват хронични заболявания, употреба на слухови апарати, тютюнопушене и излагане на шум. При възрастни с намален имунитет инфекциите на ухото могат да бъдат по-тежки и продължителни.

Инфекциите при възрастни имат някои специфични особености, които ги правят различни от тези при децата. Възрастта, свързаните с нея хронични заболявания и отслабената имунна система водят до различия в начина, по който организмът реагира на инфекции и начините на лечение.

Ето някои от основните особености на инфекциите при възрастни:

Инфекциите при възрастни често се проявяват с различни симптоми и усложнения в сравнение с по-младите хора, като имунната система с напредване на възрастта отслабва, което увеличава риска от сериозни заболявания. Възрастните също така може да имат хронични състояния, които усложняват лечението и възстановяването.

По-рядко срещани, но по-сериозни инфекции

Възрастните хора не се заразяват толкова често, но когато това се случи, последствията са по-тежки. Това се дължи на:

• Отслабен имунитет: С възрастта имунният отговор става по-слаб, а Т-клетките, които борят инфекциите, са по-малко активни.

• Хронични заболявания: Заболявания като диабет, сърдечни проблеми и хипертония правят организма по-уязвим към инфекции.

• По-лесно разпространение на инфекцията: Възрастните хора в институции са изложени на по-висок риск заради бързо разпространяващите се инфекции в затворени среди.

По-дълги и продължителни инфекции

• При възрастните инфекциите често се развиват по-бавно и траят по-дълго, поради забавената имунна реакция.

• Има и по-голям риск от хронифициране, като инфекциите на пикочните пътища или белите дробове могат да станат хронични.

• Рецидиви или повторни инфекции също удължават времето за възстановяване.

  

Усложнения при инфекции

• Бързо развитие на сериозни усложнения: При възрастните инфекциите могат бързо да доведат до сериозни усложнения като сепсис, органна недостатъчност и пневмония, поради отслабеното здраве и намалената способност за възстановяване.

• Възможност за "тихо" протичане на инфекциите: При възрастните инфекциите често протичат "тихо", без класическите симптоми като температура или болка. Симптомите могат да бъдат по-слабо изразени, което затруднява ранното откриване. Например, при инфекция на пикочните пътища може да липсват типичните признаци и да се появи само объркване или неразположение..

• Усложнения от съществуващи медицински състояния: Хронични заболявания като сърдечни заболявания, диабет, хронични белодробни заболявания и неврологични заболявания увеличават риска от усложнения. Например, човек с диабет има по-висок риск от развитие на инфекциозни рани, които могат да станат септични, ако не се лекуват навреме.

Въпреки тези различия, и децата, и възрастните могат да страдат от сериозни усложнения, ако възпалението на ухото не бъде лекувано навреме.

Разлики между симптомите на външен, среден и вътрешен отит.

Отитът, възпаление на ухото, може да се класифицира в три основни вида в зависимост от засегнатата част на ухото: външен, среден и вътрешен. Външният отит, известен и като "ухо на плувеца", обикновено се проявява със сърбеж и болка в външния слухов канал, който може да бъде зачервен и подут. Симптомите често включват и болезненост при натиск върху ушната мида. Инфекцията тук е основно бактериална или гъбична и се провокира от влагата или механични увреждания на слуховия канал.

Средният отит, най-често срещан при деца, се характеризира с болка в ушите, често съпроводена с повишена температура, загуба на слуха и изпускане на секрети от ухото (гноен или воднист). Причината за средния отит обикновено е вирусна инфекция, която води до запушване на евстахиевата тръба и натрупване на течности в средното ухо.

Вътрешният отит, или лабиринтит, е по-сериозно заболяване, което може да предизвика силно замайване, шум в ушите и нарушено равновесие, като понякога води и до загуба на слуха. Това възпаление засяга вътрешното ухо и често е резултат от усложнения след вирусни инфекции или среден отит.

Лечение на възпаление на ухото

Лечението на възпалението на ухото зависи от неговия вид и причината за възникването му. В повечето случаи лечението включва медикаменти, като антибиотици или противовъзпалителни средства, но понякога са необходими и други терапевтични подходи за облекчаване на симптомите и предотвратяване на усложнения.

Медикаментозно лечение

За облекчаване на болката и възпалението се използват нестероидни противовъзпалителни лекарства, като ибупрофен или парацетамол. Често се използват и капки за уши, съдържащи обезболяващи и противовъзпалителни вещества. Те облекчават болката и намаляват възпалението в ушния канал.

Домашни методи за облекчаване на болката

При възпаление на средното ухо, използването на топли компреси върху ухото може да помогне за облекчаване на болката и намаляване на възпалението.

• Как да го направите: Навлажнете чиста кърпа с топла вода (не прекалено гореща) и я поставете върху засегнатото ухо за 10-15 минути. Може да повтаряте този процес няколко пъти през деня.

• Как действа: Топлината помага за подобряване на кръвообращението в областта на ухото и може да облекчи напрежението и болката. Освен това, топлината има успокояващ ефект върху нервните окончания.

Солени компреси - Солта може да има успокояващо действие при възпаления.

• Как да го направите: Загрейте малко сол в сух съд (например на тиган), сложете я в платнена торбичка или носна кърпичка и я прикрепете към ухото за 10-15 минути.

• Как действа: Топлината и солта помагат за облекчаване на болката и може да способстват за изсушаване на излишната влага в ушния канал, което често е причина за инфекции.

Поставяне на масло от чесън - Чесънът има естествени антисептични свойства и може да помогне при ушни инфекции:

• Как да го направите: Загрейте малко зехтин и добавете ситно нарязан чесън. Оставете сместа да престои за няколко минути, след което я прецедете и поставете 2-3 капки в болното ухо.

• Как действа: Чесънът има антимикробни свойства, които могат да помогнат при инфекции, докато маслото овлажнява и облекчава болката.

Масаж на ухото - Масаж на ухото и около него може да помогне за облекчаване на болката и намаляване на напрежението:

• Как да го направите: Леко масажирайте ушната мида и зоната около ухото с кръгови движения. Можете да масажирате и зоната около шията и челюстта, където се намират мускулите, които могат да предизвикват болка в ухото.

• Как действа: Масажът стимулира циркулацията и може да облекчи напрежението в областта на ухото.

Използване на домашни капки за ухо със зехтин - Смесете на водна баня лопена (чудотворна билка) и чесън и ги покрийте със зехтин. Оставете да се смесят добре на слаб огън за 20-30 минути, след което прецедете.

• Как да ги използвате: Не използвайте капките, когато са горещи. Обикновено се поставят по 2-3 капки в засегнатото ухо. Съхранявайте течността в малко стъклено шишенце с пипета.

• Как действат: Те намаляват болката и възпалението в ушния канал, като локално облекчават симптомите.

Кога трябва да потърсим медицинска помощ?

Възпалението на ухото може да бъде сериозно и понякога да доведе до усложнения, ако не се лекува навреме. Ако симптомите не се подобряват или се влошават, е важно да се потърси медицинска помощ. Бързото реагиране може да предотврати хронични инфекции и увреждания на слуха.

Признаци за сериозно състояние

1. Постоянна или усилваща се болка – ако болката в ухото е много интензивна или не преминава с времето, това може да е знак за сериозно възпаление или инфекция, която не се подобрява.

2. Изтичане на гной от ухото – ако има гноен секрет (жълт или зеленикав) от ушния канал, това може да показва бактериална инфекция и възможно пробиване на тъпанчевата мембрана, което изисква незабавна медицинска намеса.

3. Висока температура – температура над 38°C, особено ако е съпроводена с болка в ухото и други симптоми на инфекция, може да показва сериозно възпаление или разпространение на инфекцията в организма.

Какво се случва при липса на лечение?

При липса на лечение, възпалението на ухото може да доведе до сериозни усложнения. Ако инфекцията не се лекува, тя може да се разпространи към съседни структури, като средното ухо, вътрешното ухо или дори мозъчните обвивки (менингит), което може да е животозастрашаващо. Хроничните инфекции, особено ако се случват многократно, могат да увредят тъпанчевата мембрана, да доведат до постоянна загуба на слуха или да предизвикат перфориране на тъпанчето.

Нелекуваното възпаление може също така да се превърне в хроничен отит, който изисква по-продължително и сложно лечение, често с хирургична намеса. В допълнение, продължителната инфекция може да повлияе на качеството на живот, като предизвика постоянен шум в ушите, замаяност и постоянна болка.

Усложнения от нелекувана ушна инфекция

Нелекуваната ушна инфекция може да доведе до сериозни усложнения, които значително влияят на здравето и качеството на живот.

1. Хроничен отит – Ако инфекцията не бъде лекувана, тя може да премине в хронична форма, при която възпалението продължава за дълъг период от време (месеци или години). Това може да изисква продължително лечение с антибиотици и, в някои случаи, хирургическа намеса за отстраняване на инфектирани тъкани или възстановяване на тъпанчевата мембрана.

2. Трайна загуба на слуха – Постоянното възпаление или пробив на тъпанчето може да увреди структурите на средното и вътрешното ухо, което води до постоянна загуба на слуха. В тежки случаи може да се стигне до увреждане на слуховия нерв, което прави възстановяването на слуха трудно или невъзможно.

3. Разпространение на инфекцията – Нелекуваното възпаление може да се разпространи към съседни структури, като менингит (възпаление на мозъчните обвивки) или абсцес в мозъка, което е животозастрашаващо. В допълнение, инфекцията може да засегне и други органи, като сърцето или бъбреците, ако не се контролира.

Навременното лечение е ключово за предотвратяване на тези сериозни усложнения.

Превенция на ушни инфекции

Превенцията на ушни инфекции е важна част от поддържането на здравето на слуховия апарат и може да помогне за намаляване на риска от възпаления и усложнения. Често срещаните мерки включват правилна хигиена на ушите, избягване на излагане на инфекциозни агенти и осигуряване на адекватна защита при плаване или излагане на влага.

• Прекомерното почистване на ушите може да натисне калта по-дълбоко и да причини инфекции или увреждания. Ушите имат естествен механизъм за самопочистване, затова не е нужно често почистване.

• Здравословният начин на живот, балансирана диета и редовно физическо натоварване укрепват имунната система и намаляват риска от ушни инфекции. Избягването на тютюнопушене, студ и прекомерна влага също помага за предотвратяване на възпаления.

• При възпаление на ухото е важно да се избегне излагане на влага, като плуване и продължителен контакт с вода. За защита могат да се използват водоустойчиви тампони или шапки.

• При настинка, запушен нос и синузит може да се развие среден отит. За предотвратяване на усложнения е важно навременното лечение на настинката и избягването на студени течения.

Диагностика и преглед при ушна инфекция

При диагностициране на ушна инфекция прегледът започва с внимателно събиране на анамнеза за симптомите и продължителността им. След това се извършва отоскопия – изследване на външното ухо и слуховия канал с помощта на отоскоп, за да се проверят признаци на възпаление, инфекция или наличие на ушна кал. Тази процедура позволява на лекаря да види състоянието на ушната мембрана, като при нужда се изследват и други области на ухото.

В допълнение към отоскопията, при съмнение за увреждане на слуха или по-сериозни проблеми, може да се извършат допълнителни изследвания като аудиометрия и тимпанометрия. Аудиометрията е тест на суха на пациента, като определя праговете на чуване на различни честоти, а тимпанометрията оценява функцията на тъпанчевата мембрана и средното ухо, като измерва реакцията на мембраната на промените в налягането. Тези тестове помагат за диагностициране на възпаление или други аномалии, които могат да повлияят на слуха.

Заключение

Възпалението на ухото при възрастни е състояние, което изисква навременно разпознаване и лечение, тъй като може да доведе до сериозни усложнения, включително загуба на слуха и хронични инфекции. Ранната медицинска намеса и подходящото лечение са важни за предотвратяване на по-сериозни здравословни проблеми.

Сърбеж в ушите е неприятен и често срещан симптом, който може да се прояви по различни начини – от леко дразнене до интензивно желание за надраскване. Това състояние обикновено се свързва с различни фактори, като инфекции, сухота на кожата, алергии и други. Въпреки че обикновено не е сериозно, сърбежът в ухото може да бъде знак за здравословни проблеми, които не трябва да се пренебрегват.

Сърбежът в ухото не трябва да се игнорира, тъй като може да бъде симптом на по-сериозен проблем. Ако не се лекува навреме, той може да доведе до усложнения като инфекции или нарушаване на слуха. В някои случаи, продължителното раздразнение на кожата може да доведе до възпаление или дори до нараняване на външния слухов канал, ако се опитате да се почистите с остри предмети.

Какво причинява сърбеж в ушите?

Сърбежът в ушите е често срещан симптом, който може да възникне поради различни фактори. Когато кожата в ушния канал се дразни, това води до неприятно усещане за сърбеж, което може да бъде предизвикано от редица причини. Някои от тези причини са безобидни и лесни за справяне, докато други могат да бъдат свързани със здравословни проблеми, които изискват внимание. Ето кои са основните фактори, които могат да доведат до сърбеж в ухото:

Сухота в ушния канал

Когато кожата в ухото стане суха, това може да предизвика усещане за сърбеж. Този проблем често се наблюдава през зимата, когато въздухът е по-сух, или след прекомерно използване на химически вещества за почистване на ушите.

Натрупване на ушна кал

Натрупването на ушна кал в ухото може да блокира слуховия канал, което води до сърбеж, запушване на ухото и чувство за дискомфорт. В този случай се препоръчва внимателно почистване на ухото, но без да се използват остри предмети, които могат да наранят кожата. Натрупването на ушна кал може да бъде проблем за хора, които носят слухови апарати за възрастни, тъй като те могат да ускорят задържането на восъка и да затруднят нормалното функциониране на устройството.

Алергични реакции

Алергични реакции, като тези към козметика, сапуни, шампоани или дори храна, могат да доведат до сърбеж в ухото. Алергията може да се прояви и като раздразнение на кожата около ушния канал.

Инфекции на ушите

Инфекциите на ушите са често срещан проблем, който може да причини сериозен дискомфорт и да повлияе на слуха. Два от най-разпространените видове ушни инфекции са външен отит (наричан още "ухото на плувеца") и гъбичните инфекции. Те могат да засегнат както деца, така и възрастни.

Външен отит

Външният отит, известен още като "ухото на плувеца", е инфекция на външния слухов канал, която обикновено се причинява от бактерии. Често се свързва с прекомерно навлизане на вода в ухото, особено при плувци, което създава подходяща среда за размножаване на бактерии. Въпреки това, инфекцията може да възникне и в резултат на наранявания в ушния канал, например при почистване на ушите с остри предмети като памучни тампони.

Гъбични инфекции

Гъбичните инфекции на ушите са по-редки, но също така могат да причинят сериозен дискомфорт и да водят до хронични проблеми, ако не се лекуват правилно. Най-често срещаните гъбички, които инфектират ухото, са от рода Candida или Aspergillus. Те процъфтяват в топли и влажни условия, което прави ушния канал особено уязвим, особено ако се поддържа висока влажност.

Кожни заболявания

Екземата, известна още като атопичен дерматит, е възпалително кожно заболяване, което може да засегне всяка част на тялото, включително ушния канал. Това състояние е характерно с хроничен сърбеж, зачервяване, лющене и възпаление на кожата.

Псориазисът е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува здравите клетки на кожата, което води до прекомерно натрупване на клетки и образуване на люспи. Псориазисът може да засегне всяка част от тялото, включително ушите.

Дерматитът е общ термин, който се използва за различни възпаления на кожата. При дерматит кожата става зачервена, възпалена и сърбяща. Има различни видове дерматити, включително контактни дерматити, които могат да се появят в отговор на дразнители или алергени.

Травми и неправилно почистване на ушите

Неправилното почистване на ушите и травмите в ушния канал могат да доведат до сериозни проблеми със слуха и здравето на ухото. Често използването на неподходящи инструменти или неправилни методи за почистване води до увреждания, инфекции или блокиране на слуховия канал.

Какви травми най-често може да причиним на ухото:

• Перфорация на тъпанчето: Използването на клечки за уши и прекомерната и употреба с натиск или неволно вкарване на предмети в ухото, може да се получи пробив на тъпанчето, което може да доведе до болка, слухови проблеми и риск от инфекции.

• Запушване на слуховия канал: Неправилното почистване може да натрупа ушна кал дълбоко в ухото, което да доведе до запушване на слуховия канал и намален слух.

   

  

Как да избегнем проблеми:

1. Не използвайте памучни тампони: Памучните тампони могат да натъпчат ушната кал дълбоко в ухото и да причинят наранявания.

2. Избягвайте чужди предмети в ухото: Никога не поставяйте в ухото остри предмети.

3. Редовно почистване, но с внимание: Ушната кал обикновено се самоочиства. Ако е необходимо, използвайте специални капки за уши или се консултирайте с лекар за професионално почистване.

Как да облекчим сърбежа в домашни условия?

• Капки за уши с масла:
  Използвайте капки за уши, съдържащи масла (като зехтин или бадемово масло), които хидратират и омекотяват кожата в ушния канал. Загрейте малко масло до комфортна температура и го капнете в ухото, оставете да действа за 5-10 минути, а след това наклонете главата, за да изтече излишното масло.

• Алое вера:
  Алое вера има противовъзпалителни и успокояващи свойства. Нанесете малко гел от алое около външния слухов канал, за да облекчите раздразнението и сърбежа. Уверете се, че не влиза в ухото.

• Топли компреси:
  Приложете топъл компрес върху външната част на ухото. Топлината може да помогне за облекчаване на болката и сърбежа, като същевременно успокоява възпалението.

• Ябълков оцет и вода (1:1):
  Разредете ябълков оцет с вода в равни части и капнете няколко капки в ухото. Ябълковият оцет има антисептични свойства и може да помогне за премахване на бактериални или гъбични инфекции, които могат да причиняват сърбеж.

• Мед и зехтин:
  Смесете малко мед с зехтин и капнете 1-2 капки в ухото. Медът има антисептични и успокояващи свойства, които могат да облекчат сърбежа и да предотвратят инфекции.

• Мента или евкалипт:
  Етерични масла като мента или евкалипт могат да облекчат сърбежа и да освежат чувството в ушите. Разредете етерично масло с растително масло (като зехтин) и внимателно го нанесете около ушния канал.

Лечение на сърбеж в ушите

Сърбежът в ушите може да бъде досаден и неудобен, като причините за него варират от инфекции до кожни заболявания или алергии. Лечението зависи от причината и може да включва медикаменти, професионално почистване на ушите и специализирана грижа за кожни заболявания. В този пост ще разгледаме основните методи за облекчаване на сърбежа в ушите и кога е нужно да потърсите медицинска помощ.

Медикаментозно лечение

Медикаментозно лечение е необходимо при болка в ухото, ако тя се дължи на инфекция (например външен отит) или възпаление, които не могат да бъдат облекчени с домашни средства. Лекарят може да препише антибиотици, болкоуспокояващи или противовъзпалителни медикаменти, за да облекчи болката и да премахне инфекцията.

• Капки за уши при инфекции - Когато сърбежът в ушите се дължи на бактериална инфекция, лекарят може да предпише антибиотични капки за уши. Те помагат за елиминирането на инфекцията и облекчаване на възпалението.

• Антихистамини за алергични реакции - При алергии сърбежът може да бъде облекчен с антихистамини, които намаляват възпалението и алергичната реакция. Тези медикаменти се предлагат в различни форми, като таблетки или капки.

• Противогъбични медикаменти при гъбични инфекции - Ако сърбежът е причинен от гъбична инфекция, се използват противогъбични капки или кремове. Те спират растежа на гъбичките и облекчават симптомите на сърбеж и възпаление.

Професионално почистване на ушите

Професионалното почистване на ушите се извършва от лекар с помощта на специални инструменти. Това е необходимо, когато ушната кал се е натрупала прекомерно и е създала запушване или когато почистването у дома не е безопасно.

Лечение на кожни заболявания

При сърбеж, причинен от кожни заболявания като екзема и псориазис, се използват хидратиращи кремове и кортикостероидни препарати. Те намаляват възпалението и предотвратяват сухотата, което облекчава сърбежа.

Кога сърбежът може да е опасен?

Ако сърбежът в ушите е придружен от болка, подуване или изтичане на секрет, това може да е знак за инфекция или сериозно кожно заболяване, което изисква медицинско внимание.

Ако сърбежът продължава или се засилва, без да има подобрение, това може да сигнализира за инфекция или хронично заболяване.

Болката в ухото, подуването или изтичането на секрет са сериозни симптоми, които могат да означават инфекция или друго заболяване, което трябва да бъде лекувано.

Кога да потърсите медицинска помощ.

Диагностика на сърбеж в ушите

Ако сърбежът в ушите не отшумява след прилагане на домашни средства, или ако е придружен от болезнени симптоми като изтичане на секрет, болка или загуба на слуха, трябва да се консултирате с лекар. Своевременната диагностика и лечение могат да предотвратят усложнения.

Какви тестове включва прегледът?

Прегледът обикновено започва с подробен медицински анамнезис и физикален преглед на ухото. Лекарят може да използва отоскопия (оглеждане на външния слухов канал и тъпанче) и аудиометрия (тест за слуха) за диагностика.

Кога е необходимо допълнително изследване?

Допълнителни изследвания може да са необходими, ако сърбежът е хроничен или се дължи на повтарящи се инфекции. В такива случаи могат да се назначат лабораторни тестове или образни изследвания.

Как да предотвратим сърбежа в ушите?

Превенцията е важна част от поддържането на здравето на ушите и предотвратяването на сърбеж. Някои ежедневни навици и грижа за ушите могат да намалят риска от възникване на сърбеж и инфекции.

• Правилна хигиена и грижа
  Почиствайте ушите си внимателно и с подходящи инструменти. Избягвайте използването на памучни тампони, които могат да наранят ушния канал.

• Избягване на дразнители
  Избягвайте използването на алергенни вещества като парфюми или козметика в близост до ушите, които могат да доведат до раздразнение.

• Редовни консултации и проверки
  Редовните прегледи при специалист, особено ако носите слухови апарати или сте подложени на чести инфекции, могат да помогнат за ранното откриване на проблеми.

Заключение

Сърбежът в ушите, въпреки че често е незначителен и временно неприятен, може да бъде признак за по-сериозни здравословни проблеми, които не трябва да се игнорират. Ранната диагностика и правилното лечение на сърбежа са от съществено значение, за да се предотвратят усложнения като инфекции, възпаления или хронични проблеми със слуха.

Пренебрегването на симптомите може да доведе до сериозни здравословни последици, затова е важно да се консултирате с лекар при упорит сърбеж, болка или други тревожни симптоми. Правилната грижа за ушите, редовни проверки и адекватно лечение ще ви помогнат да запазите здравето на ушите си и да предотвратите евентуални проблеми в бъдеще.

Загубата на слуха може значително да повлияе на развитието, комуникативните умения и цялостното качество на живот на детето. Като родител е изключително важно да разпознаете признаците, че детето Ви има нужда от слухов апарат. Ранното идентифициране на загубата на слуха и търсенето на подходяща интервенция може да подобри значително способностите на Вашето дете за учене, общуване и развитието му като цяло.

Запознайте се със знаците, които могат да подскажат, че Вашето дете се нуждае от слухов апарат. Важно е да се обърне внимание, имайки предвид колко ценна е ранната намеса и подкрепа при такъв проблем.

Наблюдавайте за трудности в общуването

Обърнете внимание на това как детето Ви реагира на звуци и как общува с другите. Децата със загуба на слуха могат да проявят следното поведение:

• Чести молби за повторение или пояснение на казаното;
• Трудност при следване на инструкции, особено в шумна среда;
• Говор по-силен от необходимото;
• Забавено или неясно развитие на речта;
• Ограничен речников запас или трудности при изразяване.

Липса на реакция на звуци

Новородените и кърмачетата трябва да демонстрират адекватни реакции на звуци, като например обръщане на глава към източника. Докато детето расте, то се научава и да реагира на името си, на познатите гласове и звуци от околната среда. 

Ако забележите липса на реакция или неадекватни отговори при Вашето дете, това може да означава загуба на слуха.

Развитие на речта и езика

Загубата на слуха може значително да повлияе на речта и езика на детето. Внимавайте за следните предупредителни знаци:

• Забавено или отсъстващо бърборене, гукане и други типични детски звуци;
• Трудности при имитирането на звуци, думи или фрази;
• Ограничен речников запас, забавяне в езиковото развитие;
• Неправилно произношение или говорни грешки, нетипични за възрастовия диапазон.

Образователни трудности

Децата със загуба на слух често се сблъскат с предизвикателства в образователната среда. Следните знаци могат да показват необходимост от слухови апарати:

• Затруднено следене на уроците или участие в дискусии в класната стая;
• Спад в постигнатите резултати;
• Проблеми с четене, правопис или разбиране;
• Чести молби за разяснение или помощ.

Социални и поведенчески промени

Загубата на слуха може да повлияе на социалните взаимодействия и поведението на детето. Обърнете внимание на следните индикатори:

• Отдръпване от социални дейности или трудности при намирането на приятели;
• Неразбиране или погрешно тълкуване на социални знаци;
• Раздразнителност, чувство на неудовлетвореност или признаци на емоционален дистрес;
• Повишена умора или невнимание, особено в ситуации, изискващи слушане и концентрация.

Фамилна анамнеза и рискови фактори

Помислете за семейната си история и всички рискови фактори, свързани със загуба на слух. Ако Вие или Вашият партньор имате семейна анамнеза за загуба на слуха или ако детето Ви е имало ушни инфекции, висока температура или излагане на силни шумове, това увеличава вероятността от загуба на слуха.

Разпознаването на признаците на загуба на слуха при Вашето дете е от решаващо значение за цялостното му развитие и благополучие. Ако забележите някой от гореспоменатите признаци, важно е да се консултирате с педиатър или слухопротезист за цялостна оценка. 

Ранната намеса, като например поставяне на слухов апарат, може значително да подобри комуникативните умения, академичните постижения и социалните взаимодействия на Вашето дете. Не забравяйте, че като родител Вашето внимание и подкрепа в голяма степен определят пътя на детето Ви към по-добро здраве на слуха и по-светло бъдеще.

Работите ли в шумна индустрия? Занимавате ли се с развлекателна стрелба? Обичате ли да слушате много силна музика? Ако е така, може да сте жертва на загуба на слуха, предизвикана от шума.

Всяка година хиляди хора предявяват искове към работодателя поради увреждане на слуха вследствие на излагане на прекомерен шум на работното място.

Множество други пък излагат слуховата си система на риск, като подлагат слуховите си клетки на опасни нива на шум по време на развлекателните си занимания.

За опасни нива на шум се считат всички нива над 85 dB (децибела).

Възможно е да бъдете изложени на 85 dB в продължение на осем часа и въпреки това да се чувствате достатъчно спокойни и сигурни, че няма да навредите на слуха си. При по-силен шум (или при продължително въздействие на такова равнище на звука), ако не защитите слуха си, излагате ушите си на риск. На всеки три децибела увеличение на шума намалявате наполовина безопасното време, през което можете да слушате без да е необходима защита на слуха. Така че, имайте предвид, че много бързо по-силните звуци стават опасни.

След като достигнете 115 dB, вече няма безопасно време за слушане без защита на слуха.

Слуховите клетки могат да бъдат унищожени

Кохлеята е много важна част от слуховата система. В нея се намират хилядите слухови нервни клетки. Тяхната задача е да улавят звука, който навлиза в нея, да го класифицират според различните височини (честоти) и след това да изпращат тази информация до мозъка чрез слуховия нерв, за да бъде интерпретирана и разбрана. Ако слуховите клетки са увредени, звукът не се предава ефективно.

Слуховите клетки (наречени още косметси) са разположени като клавишите на пиано, но в обратна посока.

Там, където звуците навлизат в кохлеята, са разположени високочестотните реснички. Това означава, че те са бомбардирани от всеки силен шум, който влиза в кохлеята. При хората с шумова загуба на слуха първо се засягат високочестотните реснички. Слуховите клетки не умират веднага - това отнема време (освен ако ухото не е било изложено на акустична травма).

Ресничките на практика "лягат", за да си починат, след като са били изложени на прекомерен шум.

След необходимата почивка - обикновено от 12 до 16 часа - слуховите клетки се възстановяват и отново се изправят, за да приемат правилно звука. Ето защо слухът Ви може да се чувства "притъпен" след напрегнат работен ден или след посещение на шумен рок концерт. Възможно е също така да усещате звънене в ушите (тинитус) в продължение на няколко часа след излагане на силен шум.

При продължително излагане на опасни нива на шум слуховите клетки в крайна сметка няма да могат да се изправят отново и ще загинат (шумът в ушите може да продължи).

Помислете за красива зелена морава. Всеки ден ходите до простора от другата страна на моравата. Ако погледнете стръковете трева след Вас, те изглеждат смачкани и не толкова изправени, но дайте им малко време и те ще се върнат към първоначалното си състояние. Но ако продължавате да вървите по един и същ път всеки ден, накрая тези стръкове трева няма да се изправят отново и ще загинат. Точно това се случва с ресничките в ушите Ви след продължително излагане на прекомерен шум.

Акустична травма

За съжаление някои хора могат да получат акустична травма от едно-единствено опасно шумово събитие и това може да има катастрофален ефект върху слуха им.

Взрив (като експлозия) или удар по главата може не само да доведе до загиване на ресничките, но и да разкъса деликатните мембрани в кохлеята, които държат слуховите клетки, или да причини спукване на кохлеята, което да доведе до изтичане на течност във вътрешното ухо. Ако това се случи, най-лошият сценарий е необратима и цялостна загуба на слуха.

И така, какво можете да направите, за да защитите слуха си? Ако работите на шумно място и Ви е осигурена защита за слуха - използвайте я. Ако работите с шумни инструменти у дома - косите тревата, използвате огнестрелно оръжие, свирите в група или се занимавате с друго шумно хоби - осигурявайте защита на слуха си.

Съществуват много различни видове средства за защита на слуха, включително тапи за уши за музиканти, които са направени така, че не само да Ви предпазват от различни видове шум, но и да отговарят на нуждите за комфорт. 

Важно е също така да разберете, че ако вече имате увреждане на слуха, излагането на ушите Ви на опасни нива на шум може да доведе до бърза загуба на останалия Ви слух. И не забравяйте, че ако Вие или Вашите деца или внуци използвате слушалки, за да слушате музика, това също може да доведе до увреждане на слуха. Проверявайте нивото на шумозаглушаване на всички устройства за слушане, за да се уверите, че те отговарят на стандартите за безопасност и ограничават времето за слушане.

Грижете се за своя слух. Той е единственият, с който разполагате.

В Ototon.bg нашата мисия от първия ден е ясна: да помогнем на всеки да чува добре, за да може да живее добре. И след повече от 10 години разговори с милиони хора със загуба на слуха, успяхме да забележим обща тема. 

Много хора отлагат лечението, защото не осъзнават истинската степен на загубата на слуха си и отрицателното въздействие, което тя всъщност има върху живота им. Те също така не знаят, че нелекуваната загуба на слуха ще продължи да се влошава -  щом го загубят, не могат да го върнат.  Ако тестът на слуха беше по-удобен или леснодостъпен, те може би биха разбрали необходимостта да се действа по-рано.

Ако страдате от загуба на слуха и обмисляте да вземете слухови апарати, провеждането на тест на слуха е една от първите стъпки, които трябва да предприемете. Така ще разберете сериозността на Вашата загуба на слуха и ще получите препоръка за провеждане на лечение. 

Онлайн тест на слуха от комфорта на Вашия дом е отлично начало, когато за първи път се усъмните в слуха си.

Нашият безплатен петминутен слухов тест ще Ви помогне бързо да определите нивото на загуба на слуха си и дали имате нужда от по-изчерпателен слухов тест и лечение.  

Нашият тест на слуха е в три стъпки:

• Ще бъдете помолени да отговорите на поредица от въпроси относно слуха Ви в типични ежедневни дейности и локации. Това помага да се определи как загубата на слуха засяга Вас и хората около Вас всеки ден. 
• На отговорите на всеки въпрос се дава „тежест“; всички отговори се събират заедно и се оценяват от нашия компютъризиран алгоритъм за тестване. 
• Вашият завършен анализ след това се сравнява с хиляди други с лека до тежка загуба на слуха, които също са завършили теста и след това Ви се изпраща по имейл. Националният съвет по стареенето (NCOA) първоначално е събрал тази информация въз основа на отговорите от представително проучване, в което взели участие хиляди хора със загуба на слуха на възраст 50 и повече години.

Резултатите Ви ще попаднат в една от шестте категории, с диапазон от „Много леки случаи“ до „Тежка или дълбока загуба на слуха“. Решенията, които ще Ви бъдат представени, ще бъдат различни в зависимост от тежестта на Вашата загуба на слуха. Действията за решение на проблемите Ви със слуха ще варират от минаване на преглед до по-спешното „Огромни комуникационни затруднения, изискващи тестване и лечение на слуха“. 

Въпреки че ще направим препоръка въз основа на Вашите първоначални резултати, винаги препоръчваме последващи действия, ако имате усещането, че Вие или някой Ваш близък, има загуба на слуха. 

Аплодираме Ви, че сте направили първата стъпка и сте проверили здравето на слуха си. Като педприемете действия сега, не само ще забавите прогреса на загубата на слуха, но и ще останете по-здрави като цяло. Радваме се, че ще Ви помогнем да откриете качествено, достъпно решение, което отговаря на Вашите индивидуални нужди и начин на живот. Само с най-добрите медицински слухови апарати, съчетани с най-добрите специалисти по слуха, ще имате най-добрия резултат. 

Знаете ли, че ...?

Тъй като слухът намалява, самотата може да се засили и да предизвика лавина от вредни последици за здравето. Сега считана за толкова опасна, колкото пушенето на 15 цигари на ден, самотата значително повишава рисковете от депресия, деменция и ранна смърт.

Слуховите апарати, които се поставят в ухото (ITE), включват всички стандартни слухови апарати, които се носят изцяло в ухото (а не зад него), включително в канала (ITC), изцяло в канала (CIC) и невидими в канала (IIC).

Вградените в ухото слухови апарати са толкова малки, че не могат да се видят от външната страна на ухото. Вместо това те се вписват добре в ушния канал и често са пригодени към индивидуалните Ви слухови изисквания и/или формата на ухото. Незабележими и леки, вероятно ще забравите, че носите слухови апарати!

Предимства на слуховите апарати, които се поставят в ухото

Изисквайки по-малко енергия за сравнима мощност, невидимите слухови апарати също така намаляват отзвука при използване на телефони.

По-малко вътрешни вибрации с по-къс отпечатък за целодневен комфорт.

Липсата на проводници и тръбички при правилно разположение може да осигури фантастично естествено качество на звука.

Селекция от нашите невидими слухови апарати

Phonak Virto Titanium

Поколение дискретни индивидуални слухови апарати, изработени от титан.

Phonak Virto M

Всичко, от което имате нужда, съчетано в една чудесна технология.

Audionova DX

AudioNova DX е създаден с оглед на ежедневните Ви нужди.

Видове слухови апарати, които се поставят в ухото

Вътреушни (ITE)

Корпусът на този слухов апарат изцяло запълва ухото. Предимствата му включват по-дълъг живот на батерията, наличие на захранваща версия за тежка загуба на слуха и подобрена работа.

Вътреушните (ITE) слухови апарати са добър вариант, ако искате лесно да боравите с устройството. Традиционният ITE слухов апарат се предлага в различни размери и обикновено се поставя изцяло в ухото или ушния канал. Тези видове слухови апарати могат да поберат много електронни функции в един-единствен корпус. 

Всички компоненти са разположени във вътрешността на малкия корпус. Силата на звука може да се регулира, а програмите могат да се избират с помощта на дистанционно управление. Много модели могат да бъдат свързани безжично към електронни устройства, като мобилни телефони и телевизори (необходими са допълнителни аксесоари).

Обобщение

• По-дискретни от вариантите на слухови апарати, които се поставят зад ухото
• Удобни за хора, които носят очила
• По-удобни за носене от други модели ITE

Вътрешноканални (ITC)

Това е малък и дискретен модел. Както подсказва името, корпусът на слуховия апарат се поставя в ушния канал, като по този начин запълва само половината от ухото.

Те са малко по-големи и се простират малко по-навън от слуховите апарати, които са поставени изцяло в канала (CIC). Въпреки това, поради малко по-големия си размер, вътреканалните (ITC) слухови апарати могат да поберат повече функции от CIC. Подобно на CIC и ITE, ITC слуховите апарати са пригодени за Вашето ухо. Носещите ги могат да избират измежду различни корпуси с телесен цвят, което ги прави трудно забележими.

Обобщение

• По-дискретни от ITE
• Намаляват отзвука поради разположението
• Безжична свързаност с допълнителни аксесоари

Изцяло в канала (CIC)

Апаратите изцяло в канала (CIC) предлагат максимална дискретност и обикновено имат найлонова нишка, която подпомага изваждането от ухото.

Изцяло поставените в ушния канал (CIC) слухови апарати са идеални, ако водите активен начин на живот - или ако искате слухов апарат, който е почти невидим за околните. Апаратите CIC се поставят директно в ушния канал, но поради по-малкия си размер те може да не разполагат с толкова много усъвършенствани функции, колкото други, по-големи модели. 

Тези еднокомпонентни слухови апарати са индивидуално оформени според ушния Ви канал. Малък високоговорител лежи на гърба на апарата, докато микрофонът и капачето за батерията са на лицевата му страна. 

Обобщение

• Много дискретен и лек
• Индивидуално прилягане към ухото и ушния канал
• Поради малкия си размер функциите му могат да бъдат ограничени

Невидими в канала (IIC)

Тази подгрупа на CIC устройствата са слухови апарати, които се носят дълбоко в ушния канал и често са напълно невидими. Титанът на Phonak е пример за IIC слухов апарат.

IIC се поставят директно в ушния канал и могат лесно да се извадят с найлонова връвчица. Тези слухови апарати са добър избор, ако водите умерено до силно активен начин на живот - или ако не искате слуховите Ви апарати да са видими за околните. Въпреки че са популярни сред ползвателите на слухови апарати, IIC може да не са най-добрият избор за потребители с по-тежка или дълбока загуба на слуха, тъй като тези модели устройства не осигуряват същата мощност, както други, по-големи видове.

Обобщение

• Най-малко забележимият слухов апарат
• Формата може да бъде 3D отпечатана с титан, което я прави лека и издръжлива
• Поради размера си (като CIC) функциите му могат да бъдат ограничени

Какво представлява ушната инфекция?

Инфекцията на ухото е възпаление на средното ухо, обикновено причинено от бактерии, което възниква, когато зад тъпанчето се натрупа течност. Всеки може да получи ушна инфекция, но децата се сблъскват с нея по-често, отколкото възрастните. Пет от всеки шест деца имат поне една ушна инфекция до третия си рожден ден. Всъщност ушните инфекции са най-честата причина, поради която родителите водят детето си на лекар. Научното наименование на ушната инфекция е отит на средното ухо.

Какви са симптомите на ушната инфекция?

Съществуват три основни вида ушни инфекции. Всяка от тях има различна комбинация от симптоми.

• Острият отит на средното ухо е най-често срещаната ушна инфекция. Части от средното ухо са инфектирани и подути, а зад тъпанчето е задържана течност. Това причинява болка в ухото - обикновено наричана ушна болка. Детето Ви може да има и температура.
• Отит на средното ухо с изтичане понякога се наблюдава, след като инфекцията на ухото е преминала и течността е останала в затвора зад тъпанчето. Детето с отит на средното ухо с оток може да няма симптоми, но лекарят ще може да види течността зад тъпанчето със специален инструмент.
• Хроничен отит на средното ухо с оток се наблюдава, когато течността остава в средното ухо за дълго време или се връща отново и отново, въпреки че няма инфекция. Това състояние затруднява борбата на децата с нови инфекции и може да засегне слуха им.

Как мога да разбера дали детето ми има ушна инфекция?

Повечето ушни инфекции се наблюдават при децата, преди да са се научили да говорят. Ако детето Ви не е достатъчно голямо, за да каже "Боли ме ухото", ето няколко неща, за които да внимавате:

• Дърпане или разтягане на ухото (ушите)
• Безпокойство и плач
• Проблеми със съня
• Треска (особено при бебета и по-малки деца)
• Изтичане на течност от ухото
• Непохватност или проблеми с равновесието
• Проблеми със слуха или липса на реакция на тихи звуци

Какво причинява ушната инфекция?

Обикновено ушната инфекция се причинява от бактерии и често се появява след възпалено гърло, настинка или друга инфекция на горните дихателни пътища. Ако инфекцията на горните дихателни пътища е бактериална, същите бактерии могат да се разпространят в средното ухо; ако инфекцията на горните дихателни пътища е причинена от вирус, например настинка, бактериите могат да бъдат привлечени от благоприятната за микробите среда и да се пренесат в средното ухо като вторична инфекция. Вследствие на инфекцията зад тъпанчето се натрупва течност.

Ухото има три основни части

• Външното ухо, наричано още ушна мида, включва всичко, което виждаме отвън - извитата ушна обвивка, водеща надолу към ушната мида, но също така включва и ушния канал, който започва от отвора на ухото и се простира до тъпанчето. Тъпанчето е мембрана, която отделя външното ухо от средното ухо.
• Средното ухо - в което се появяват ушни инфекции - се намира между тъпанчето и вътрешното ухо. В средното ухо се намират три малки костици, наречени чукче, наковалня и стреме, които предават звуковите вибрации от тъпанчето към вътрешното ухо. Костите на средното ухо са заобиколени от въздух.
• Вътрешното ухо съдържа лабиринта, който ни помага да пазим равновесие. Кохлеята, част от лабиринта, е охлювообразен орган, който преобразува звуковите вибрации от средното ухо в електрически сигнали. Слуховият нерв пренася тези сигнали от кохлеята до мозъка.

Близки части на ухото

• Евстахиевата тръба е малък проход, който свързва горната част на гърлото със средното ухо. Нейната задача е да подава свеж въздух към средното ухо, да отвежда течността и да поддържа стабилно въздушно налягане между носа и ухото.
• Аденоидите са малки тъканни възглавнички, разположени зад задната част на носа, над гърлото и в близост до евстахиевите тръби. Аденоидите са съставени предимно от клетки на имунната система. Те се борят с инфекциите, като улавят бактериите, които навлизат през устата.

Защо децата са по-склонни да получават ушни инфекции от възрастните?

Съществуват няколко причини, поради които децата са по-склонни да страдат от ушни инфекции в сравнение с възрастните.

• Евстахиевите тръби са по-малки и по-равни при децата, отколкото при възрастните. Това затруднява изтичането на течност от ухото дори при нормални условия. Ако Евстахиевите тръби са подути или блокирани със слуз поради настинка или друго респираторно заболяване, течността може да не успее да се оттече.
• Имунната система на детето не е толкова ефективна, колкото тази на възрастния, тъй като все още се развива. Това затруднява борбата на децата с инфекциите.
• Като част от имунната система, аденоидите реагират на бактериите, преминаващи през носа и устата. Понякога бактериите се задържат в аденоидите, причинявайки хронична инфекция, която след това може да премине към евстахиевите тръби и средното ухо.

Как лекарят диагностицира инфекция на средното ухо?

Първото нещо, което лекарят ще направи, е да Ви попита за здравето на детето Ви. Имало ли е детето Ви настинка или възпалено гърло напоследък? Има ли проблеми със съня? Дърпа ли си ушите? Ако ушната инфекция изглежда вероятна, най-простият начин лекарят да определи това е да използва осветен инструмент, наречен отоскоп, за да огледа тъпанчето. Зачервеното, изпъкнало тъпанче показва инфекция.

Лекарят може да използва и пневматичен отоскоп, който вкарва въздух в ушния канал, за да провери дали зад тъпанчето няма течност. Нормалното тъпанче ще се движи напред-назад по-лесно от тъпанче с течност зад него.

Тимпанометрията, която използва звукови тонове и въздушно налягане, е клиничен тест, който лекарят може да използва, ако диагнозата все още не е ясна. Тимпанометърът представлява малка, мека тапа, която съдържа малък микрофон и високоговорител, както и устройство, което променя налягането на въздуха в ухото. Той измерва колко гъвкаво е тъпанчето при различно налягане.

Как се лекува острата инфекция на средното ухо?

Много лекари ще предпишат антибиотик, например амоксицилин, който да се приема в продължение на седем до десет дни. Вашият лекар може да Ви препоръча и болкоуспокояващи без рецепта, като ацетаминофен или ибупрофен, или капки за уши, които да помогнат при повишена температура и болка. (Тъй като аспиринът се счита за основен предотвратим рисков фактор за синдрома на Рейе, на дете, което има треска или други грипоподобни симптоми, не трябва да се дава аспирин, освен ако не е предписано от Вашия лекар.)

Ако Вашият лекар не е в състояние да постави категорична диагноза за остра ушна инфекция и детето Ви няма силна болка в ухото или висока температура, той може да Ви помоли да изчакате ден или два, за да видите дали болката в ухото ще отмине. Ако няма подобрение в рамките на 48 до 72 часа от началото на симптомите, препоръката е лекарите да започнат антибиотична терапия. Понякога болката в ухото не е причинена от инфекция, а някои ушни инфекции могат да се подобрят и без антибиотици. Използването на антибиотици предпазливо и с основателна причина помага да се предотврати развитието на бактерии, които стават резистентни към антибиотици.

Ако лекарят Ви предпише антибиотик, важно е да се уверите, че детето Ви го приема точно както е предписано и за пълния период от време. Въпреки че детето Ви може да изглежда по-добре след няколко дни, инфекцията все още не е напълно изчистена от ухото. Ако спрете лекарството твърде рано, това може да позволи на инфекцията да се възобнови. Също така е важно да се върнете за контролното посещение на детето си, за да може лекарят да провери дали инфекцията е отшумяла.

Колко време ще отнеме на детето ми да се възстанови?

Детето Ви трябва да започне да се чувства по-добре в рамките на няколко дни след посещението при лекаря. Ако са минали няколко дни и детето Ви все още изглежда неразположено, обадете се на Вашия лекар. Детето Ви може да се нуждае от различен антибиотик. След като инфекцията се изчисти, в средното ухо все още може да остане течност, но обикновено тя изчезва в рамките на три до шест седмици.

Какво се случва, ако детето ми продължава да получава ушни инфекции?

За да предотвратите повторното появяване на инфекция на средното ухо, е добре да ограничите някои от факторите, които биха могли да изложат детето Ви на риск, като например да не сте около хора, които пушат. Въпреки тези предпазни мерки някои деца могат да продължат да се сблъскват с инфекции на средното ухо, понякога до пет или шест годишно. Вашият лекар може да пожелае да изчака няколко месеца, за да види дали нещата ще се подобрят от само себе си, но ако инфекциите продължават да се появяват отново и антибиотиците не помагат, много лекари ще препоръчат хирургична процедура, при която в тъпанчето се поставя малка вентилационна тръбичка, за да се подобри въздушният поток и да се предотврати натрупването на течност в средното ухо. Най-често използваните тръбички остават на мястото си от шест до девет месеца и изискват контролни посещения, докато не се извадят.

Ако поставянето на тръбичките все още не предотвратява инфекциите, лекарят може да обмисли премахването на аденоидите, за да предотврати разпространението на инфекцията към евстахиевите тръби.

Може ли да се предотвратят ушните инфекции?

Понастоящем най-добрият начин за предотвратяване на ушни инфекции е да се намалят рисковите фактори, свързани с тях. Ето някои неща, които бихте могли да направите, за да намалите риска от ушни инфекции при детето си.

• Ваксинирайте детето си срещу грип. Уверете се, че детето Ви получава противогрипна ваксина всяка година.

Препоръчително е да ваксинирате детето си с 13-валентната пневмококова конюгирана ваксина (PCV13). PCV13 предпазва от повече видове бактерии, причиняващи инфекции, отколкото предишната ваксина - PCV7. Ако детето ви вече е започнало да се ваксинира с PCV7, консултирайте се с лекаря си как да преминете към PCV13. Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) препоръчват децата под 2-годишна възраст да бъдат ваксинирани, като се започне от 2-месечна възраст. Проучванията показват, че ваксинираните деца страдат от много по-малко ушни инфекции, отколкото децата, които не са ваксинирани. Ваксината е силно препоръчителна за децата в детските градини.

• Мийте често ръцете си. Миенето на ръцете предотвратява разпространението на микроби и може да помогне на детето Ви да се предпази от настинка или грип.
• Избягвайте да излагате бебето си на цигарен дим. Проучванията показват, че бебетата, които са в обкръжението на пушачи, страдат по-често от ушни инфекции.
• Никога не слагайте бебето си да дремне или да спи през нощта с шише.
• Не позволявайте на болни деца да прекарват време заедно с Вашето. Доколкото е възможно, ограничете контакта на детето си с други деца, когато Вашето дете или неговите другарчета за игра са болни.

Какви изследвания се провеждат в областта на инфекциите на средното ухо?

• Изследователи проучват много области за подобряване на превенцията, диагностиката и лечението на инфекциите на средното ухо. Например намирането на по-ефективни начини за прогнозиране на това кои деца са изложени на по-висок риск от развитие на инфекция на средното ухо може да доведе до успешни тактики за превенция.
• Друга област, която се нуждае от проучване, е защо някои деца страдат от повече ушни инфекции, отколкото други. Например децата от индиански и латиноамерикански произход боледуват по-често от инфекции, отколкото децата от други етнически групи. Какви превантивни мерки биха могли да се предприемат, за да се намалят рисковете?
• Лекарите също така започват да научават повече за това какво се случва в ушите на децата, които имат повтарящи се ушни инфекции. Те са идентифицирали колонии от устойчиви на антибиотици бактерии, наречени биофилми, които се намират в средните уши на повечето деца с хронични ушни инфекции. Разбирането на това как да се атакуват и унищожават тези бактерии би било един от начините за успешно лечение на хроничните ушни инфекции и предотвратяване на операцията.
• Друга важна област на изследване е разбирането на въздействието на ушните инфекции върху развитието на речта и езика на детето. Създаването на по-точни методи за диагностициране на инфекциите на средното ухо би помогнало на лекарите да предписват по-целенасочено лечение. Изследователите също така оценяват лекарствата, които понастоящем се използват за лечение на ушни инфекции, и разработват нови, по-ефективни и по-лесни начини за прилагане на медикаментите.

Изследователите продължават да проучват ваксини срещу някои от най-често срещаните бактерии и вируси, които причиняват инфекции на средното ухо, като Haemophilus influenzae (NTHi) и Moraxella catarrhalis. Провеждат се проучвания и на метод за доставяне на възможна ваксина без игла.